Австралийци борели ревматизма, влизайки в мъртви китове

От 1896г. до 1900г.

До преди стотина години китоловството е официален поминък в много страни по света. Телата на морските бозайници се използват за направата на гориво, украшения, влагоизолираща мас и дори храна за домашни любимци. Австралийците намират и друго приложение на тленните останки на огромното водно животно - те се заравят в плътта на звяра, за да облекчават симптомите на ревматизъм.

Процедурата е особено популярна през 90-те години на 19-ти век. Смята се, че освен в Австралия, се прави и в САЩ. За да може лечението да е ефективно, страдащият от ревматизъм трябва да легне в издълбана в стомаха на кита дупка. След като пациентът е настанен, прорезът се зашива, тъй като миризмата от разлагащите се вътрешности е непоносима. Там той трябва да поседи няколко часа.

Понякога затвореният в корема на животното човек припада от изпаренията, тъй като по време на процеса на гниене трупът отделя голямо количество серни съединения и амоняк. Ако пациентът изгуби съзнание, екип от фелдшери разшива разреза в корема на звяра и изважда болния оттам с помощта на въжета и макари. Тази процедура може да се повтори многократно, тъй като лекарите предписват по няколко десетки часа престой в търбуха на морското животно.

Учените обясняват ефективността на тази практика с газовете, отделяни при разлагането на трупа. Според тях силните струи горещ въздух, обогатен с най-различни вещества, влияят благоприятно на човешкия организъм. Медиците споменават, че няколкочасовият престой в стомаха на умъртвен кит може да облекчи симптомите на ревматизъм за около 2 - 3 години.

Интересен е начинът, по който „лечебната процедура“ е открита. За пионер се смята злоупотребил с алкохола австралиец, който решава, че разлагащият се на брега кит е чудесно място за спане. Любителят на спиртни напитки се засилва и скача в отворен разрез в стомаха на разпорен от рибарите труп на грамадния морски обитател. Приятелите му се опитват да го извадят от гниещата купчина плът, но силната миризма и нетърпимата горещина попречват на техните усилия.

За сметка на това почерпеният австралиец успява да поспи около 2 часа в корема на животното. След като се събужда, той установява, че няма махмурлук, както и липса на болки в ставите. Не след дълго прави изявление пред медиите, в което твърди, че е излекувал ревматизма си, стоейки заровен няколко часа в трупа на кит.

Скоро много сънародници на открилия „китотерапията“ австралиец започват да лекуват болежките си, затваряйки се в стомаха на едър морски бозайник, уловен преди няколко часа. Подложилите се на процедурата хора твърдят, че наистина чувстват облекчение в ставите си. След няколко години практиката престава, тъй като се появяват по-добри и по-малко миризливи алтернативи за лечение на заболяването.

Лекарите днес обясняват ефикасността на терапията с факта, че топлината, излъчвана от тялото на животното, наистина облекчава временно симптомите на някои ставни заболявания. Всички специалисти обаче отричат твърдението, че пациентите се чувстват по-добре заради газовете, отделяни при гниене.

Редактор: Георги Динев