Александър от Тралес и лечението на епилепсията чрез народни лекове (Physiкa)

От 525г. до 605г.

За разлика от други гръцки и латински медици като Гален, Соран, Целз или Скрибоний Ларг, Александър не отхвърля народната медицина и е склонен да използва някои нейни лекове в собствената си практика. Други медицински автори, които подкрепят неговото становище, са Архиген, Аеций от Амида и Марцел.

Сред различните видове съставки, които Александър използва за природните си лекове, могат да се обособят четири главни категории: растения, животни, минерали и телесни течности (като кръв). Що се отнася до епилепсията, в текста се откриват 20 подобни лека. Той основава написаното от него върху книгите на други древни лекари като Архиген, Асклепиад Фармакион, Сервилий Дамократ, Ксенократ от Афродизиас, Теодор Присциан и малко известни автори като Стратон от Бейрут, Мошион, Марсинос от Тракия, Остан и Залахтес. Александър също така посочва различни места из цялото Средиземноморие, където е открил различни лекове като Тусция, Корфу, Галия и Испания. Видно е, че византийският лекар познава древните медицински автори и черпи информация от много източници, което е доказателство за желанието му да помогне не всяка цена на своите пациенти.

Според народните вярвания епилепсията се възприема като демонична болест par excellence, вероятно заради начина на протичане на епилептичните пристъпи. Поради тази причина в този период са особено популярни средствата за прогонване на демона от тялото на засегнатия човек.

Александър не крие, че е тествал много народни лекове в своята професионална практика. Той одобрява лек, състоящ се от изгорен магарешки череп или амулет, направен от яспис. Той също така пише, цитирайки неизвестния автор Марсинос от Тракия, че много е ефективен лекът, приготвен от парче плат, пропито с гладиаторска кръв, което се изгаря и се смесва с вино. Подобен лек споменават също Аретей и Целз, но не го коментират.  

Александър описва и друг лек, който е научил от един селянин от Тусция. Той твърдял, че е излекувал пациент с вдишване на изпаренията от билката зърнеш. След това византийският лекар пише, че самият той изпробвал това лекарство и то помогнало на много негови пациенти.

От текста става ясно, че Александър черпи информация дори от устни източници, но не се доверява сляпо на народната медицина – той тества всеки предложен лек в своята практика. По този начин той реабилитира в професионалната медицина някои природни лекове, приготвени от билки, доказвайки лечебните им свойства по рационален начин. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Александър от Тралес