Александър от Тралес и лечението на епилепсията чрез фармакологични средства

От 525г. до 605г.

Главата, посветена на заболяването епилепсия в медицинската енциклопедия Therapeutics, е разделена на 31 абзаца, всеки с отделно заглавие. Текстът може да се обособи в три основни части: най-кратката е посветена на патологията на заболяването, следващата на лечението на болестта и последната разглежда природните лекове.

В началото на главата Александър следва примера на Гален и разграничава три форми на епилепсията: епилепсия, чиято причина се крие в мозъка; епилепсия, която произхожда от стомаха; и епилепсия в крайниците. Той определя епилепсията като "влажно" и "студено" заболяване и в лековете, които предлага се опитва да избягва концентрацията на "влага" в церебралните вентрикули, следвайки установените много преди него принципи на хуморалната патология.

Александър смята, че "гъстата" хумора (течност) е отговорна за натрупването на "влага" и както при Гален, тази хумора може да се състои от флегма или черна жлъчка. Нещо повече, при случаите, в които пациентът страда от епилепсия в стомаха, вероятно високата концентрация на жълта жлъчка може да достигне до мозъка и да влоши заболяването.

Александър не проявява интерес към представянето на подробна симптоматика, нито обсъжда различните фази и типове епилепсия в труда си. Основният фокус е поставен върху лечението на заболяването. Той представя кратка информация, необходима за основата на следващите му съждения върху терапията на болестта. Всички абзаци, които са свързани с личната практика на Александър, се намират в края на главата.  

Фармакологични препарати

Александър предпочита да се осланя на фармакологията при лечението на различните заболявания, тъй като според него това е най-динамичния клон на терапевтиката. Той предпочита да избягва хирургични интервенции като артериотомия, краниотомия и каутеризация, защото често тези методи на лечение се превръщат в наказание вместо в лек за пациента.

Съветите му относно лечението на епилепсията започват със заболяването в детска възраст. Александър препоръчва специална диета, като набляга на качественото мляко, което не е нещо ново в гръко-римската медицина.

Фармакологията преди Александър вече е натрупала голям брой препарати за лечение на епилепсията. Например Педаний Диоскорид предлага списък с 45 фармакологични вещества (средата на I в.). Но византийският лекар от Тралес добавя нещо ново – той препоръчва през зимата да се пие отвара от растението исоп.

Исопът е споменаван като средство за лечение на епилепсията и от други гръцки автори като Аретей (I в.) и Соран (втората 1/2 на I в.). Александър вярва, че продължителната терапия с билката в ранна детска възраст може да доведе до излекуване на заболяването.

В следващата част Александър споменава пречистването и то отново в ранна детска възраст. Пречистването, т.е. отстраняването на опасните хумори (течности) от тялото на пациента, е често срещана процедура за лечение на различни болести още от Античността. Александър споменава различни видове пречистващи средства като theodoretos – вече известно такова, което той е изпробвал в личната си практика. Ако исопът и пречистването не помогнат, Александър съветва пациентите да се обърнат към него за приготвянето на таблетки със следното съдържание:

• Унция алое
• Унция поветица
• Унция дъвка
• Унция див пъпеш
• Унция бделиум (смола)

Тези хапчета представляват крайна мярка за възвръщане на баланса на течностите в човешкото тяло. Според текста, Александър е тествал това лекарство и сравнява ефекта му спрямо други фармакологични препарати. Употребата на глагола heurisko подсказва, че византийският лекар извършва своеобразни научни опити с този лек и се опитва да открие нова рецепта, променяйки съотношението на определени съставки или добавяйки нови.

При епилепсия в крайниците Александър препоръчва пречистване на организма с растението горуха, като споменава, че лечението с тази билка излекувало един млад мъж. За подобен случай споменава и Гален, който от своя страна препоръчва пречистване с Thapsia villosa (растение от семейство сенникоцветни) или синап, без да предоставя повече подробности.

Препоръчаната от Александър билка е лек с изключително "затоплящи" способности, които могат да се преборят с "влагата" и "студа" в мозъка на пациента. Очевидно той познава различни пречистващи средства, но не споменава защо или как единият лек е по-добър от другия.

Александър предлага и рецепта за пациенти, страдащи от хронични епилептични пристъпи, базирана на кукуряка. Той ясно се придържа към "цикличното" лечение, характерно за Методичната школа. Първата фаза, т. нар. възстановителен цикъл, цели да се възстанови състоянието на пациента чрез подходяща диета. Следващата фаза, рекорпоративен цикъл, включва драстични локални лекарства или хирургична намеса. В случая на епилепсията Целий Аврелиан препоръчва употребата на кукуряк в този цикъл. Александър има свое виждане върху въпроса – предлага използването на хиера (популярно пречистващо средство, базирано на алоето), и 3 гр. Арменски камък (лекарство с минерален произход). В случай, че те не помогнат, той препоръчва лечение с бял кукуряк.

Еклектизмът на Александър позволява използването и тестването на различни лекове, познати от по-ранни автори. Чрез своите експерименти той се опитва да намери най-подходящия лек и до известна степен подходът му напомня на един от трите основни епистемологични принципа на древния Емпиризъм – "преходът от подобното към подобно". Ако даден лек не помага на даден пациент, Александър прилага друг подобен лек или променя съотношението на съставките му, докато не получи резултат. Това ни подсказва, че той често лекува не заболяването, а пациента, и се осланя до голяма степен на личната си практика и опит, вместо на написаното в древните книги. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Александър от Тралес