Алис Хамилтън и ролята й за развитието на трудовата медицина в САЩ

От 1869г. до 1919г.

Алис Хамилтън безспорно е личност, която има значителен принос за развитието на трудовата медицина в Страната на неограничените възможности. В действителност, американката отдала целия си живот в упорита борба за подобряване и обезопасяване на условията, при които се трудят работниците в страната й, а усилията й съвсем не били напразни.

Малко биография

Хамилтън била родена през 1869г. във Форт Уейн, Индиана, в семейство с общо пет деца. Една от сестрите й – Едит, била известна американска писателка, автор на романа "The Greek Way" (1930г.), както и на много други класически произведения. За разлика от Едит, Алис не проявявала особено голям интерес към литературата. Вместо това, тя от малка мечтаела да се посвети на лекарската професия.

Още щом завършила девическо училище (където афинитетът й към науката се засилил все повече), цяло лято момичето се подготвяло по химия и физика, за да успее да влезе в медицинския университет в Мичиган. Във въпросното образователно заведение Алис се запалила по патологията и взела окончателно решение да се занимава предимно с изследователска дейност, вместо да се посвещава на клинична практика.

След приключване на обучението си по медицина, Хамилтън за кратко се завърнала в Мичиганския университет за следдипломна квалификация, но много скоро след това двете със сестра й заминали за Германия. Във Франкфурт Алис се записала да учи бактериология. Когато се завърнала в САЩ, тя била назначена за научен асистент в медицинското училище "Джонс Хопкинс", където имала привилегията да работи рамо до рамо с небезизвестния патолог Саймън Флекснър.

В действие

През 1897г. (само на 28 години) Хамилтън приела да стане професор по патология, а по-късно работила като бактериолог в Института по инфекциозни заболявания в Чикаго. Именно тогава интелигентната дама се установила за немалко време в "Джейн Адамс Хул Хаус" – известно чикагско селище за бедни хора и имигранти, основано в зората на 20-ти век. Там американката започнала да разследва причините за високата заболеваемост от коремен тиф. Едновременно с това, тя провела сериозно проучване, по време на което установила, че основен фактор за големия брой на болни от туберкулоза сред имигрантите били влошените условия на труд, в които тези хора били принудени да работят.

Заради професионалния й опит, през 1908г. губернаторът на Илинойс я назначил в комисията по Здравословни и безопасни условия на труд. В разглеждания период пък управата на въпросната институция взела решение да стартира мащабно проучване, което трябвало да разследва случаите на заболявания, причинявани в резултат от индустриалното производство в Илинойс, което проучване Хамилтън се съгласила да ръководи.

В периода от 1911-та до 1920-та дамата била на служба в Американското бюро по трудова статистика, където изучила в детайли влиянието на основния оловен карбонат и оловния оксид (две съединения, често използвани в лако-бояджийската промишленост) върху здравето на работниците. Откритията на Алис я накарали да препоръча спешно подобряване и обезопасяване на работната среда, с цел да се избегнат здравословни инциденти. По време на Първата световна война американската имала възможността да анализира и безкрайно нездравословния ефект върху заетите в производството на експлозиви кадри.

Любопитното е, че през 1919г., като водещ експерт по трудова медицина, Хамилтън се превърнала в първата жена, назначена за асистент-професор в медицинското училище в Харвард.

В заключение можем да кажем, че през годините инициативната дама успяла да насочи вниманието на американското правителство върху отровните ефекти на анилиновите бои, въглеродния оксид, живака, оловото и много други вещества. През дългия си житейски път Алис Хамилтън се отличила и като голям защитник на гражданските свободи, както и като човек с иновативен поглед към света.

Снимка: "Bentley Historical Library", Мичигански университет