Английският секс-наръчник "Aristotle’s Masterpiece" – еквивалент на "Кама Сутра"

От 1684г.

Нека поговорим за онези "тънки" теми, които винаги са присъствали в медицинската история на народите по света. Да, темите за секса, раждането и репродуктивното здраве не са се стрували безинтересни и на английското население от миналото.

Съвременни доказателства по този въпрос може да се открият във впечатляващата колекция от книги със сексуална тематика, направена от английската библиотека "Wellcome Library". Несъмнено едно от най-ценните такива издания е популярният през 17 и 18 век "Шедьовър на Аристотел" ("Aristotle’s Masterpiece").

От гледна точка на хората, живеещи в 21 век това заглавие звучи леко объркващо, тъй като Аристотел не е автор на творбата, още повече, темите за секса, раждането и репродуктивното здраве не са разглеждани нито веднъж в трудовете на древногръцкия философ. Защо тогава средновековните англичани са се пошегували така със следващите поколения, живели на Острова? Защо се счита, че утвърдените медицински и анатомичните познания са изучени и усвършенствани непременно от древните гърци? Много просто - също както заглавието "Кама Сутра" се приема като събирателно понятие за литературата, разглеждаща този тип общуване, така и "Шедьовърът на Аристотел" може да се счита за европейския завоалиран (и рафиниран) начин на наименуване на секс-ръководствата. Въпросът защо името на древногръцкия философ е замесено и как то присъства в английската закачка - историята мълчи (с характерното за нея достойнство).

Нека поговорим за съдържанието на секс-наръчника "Шедьовър на Аристотел"

"Шедьовърът на Аристотел", както и всички обвързани с него текстове  (приписвани на философа) започнали да се появяват в множество разпечатки от 1684 година, разпространявайки се до края на 19 век век. В началото на модерния период, "Аристотелските" наръчници, обсъждащи секса, давали достоверно обяснение за това каква е неговата функция в човешкия живот.

Библиотечната английска колекция разполага с няколко издания на творбата, отпечатани през 1731 и 1751 година. Хората, занимаващи се с каталогизирането на различните издания, се изправили пред предизвикателството да установят кога и чрез кое издателство са отпечатани секс-наръчниците.

Сред задълженията на професионалистите, каталогизиращи лазлични редки книги, е вярното преписване на информацията от заглавната страница, както и изготвянето на опис на структурата, вида и съдържанието (трябвало и да бъде отбелязана евентуалната липсваща информация или части от нея, които присъстват в други издания, да се опишат видовете копия и библиографските записи) на книгата.

В европейския вариант на "Кама Сутра" налице е обща тема, характеризираща различните издания на "Шедьовъра на Аристотел": при всяко от тях името на издателя е спестено, може да се види само надписът "най-доброто издание". Друг общ признак за творбата е, че всички нейни издания са с джобен размер, отпечатани са върху евтина, тънка хартия и имат много пагинационни грешки, факт, който показва, че те творбата е произведена за масите. Издателите трябвало да "заобикалят" правилата, за да бъде продукцията достатъчно евтина за широката общественост. Кориците на някои от тях били направени от картон, облечен с обикновена овча кожа.

Известна липса на креативност и творчество е проявена в илюстрациите на отделните издания и от 17, и от 18 век. Те включват "космата жена и черно момче", различни "чудовищни" Раждания, както и характерната рисунка на Аристотел с глобус и картина на скелет. Образите на чудовища (включително този на косматата жената и черното дете) били копирани при английския превод на "Workes" на френския хирург Амброаз Паре, публикуван в 1634 година.

Различните издания на "Шедьовъра на Аристотел" отразяват апетита на англичаните за актуална информация за секса и възпроизводството през 17-ти и 18-ти век. Книжарите доста хитро започнали да търсят начини за генерирането на нови продажби. Те използвали заглавната страница, за да направят важното уточнение, че в книгата им може да се прочете за: "най-новите открития в анатомията". По думите на издатели от техните продукти можели да се открият "нови преводи от гръцки", омаловажавайки по-рано разпространяваните секс-наръчници. С всяко "ново" издание, книжарите променяли текста, обема и формулировката на заглавието. В Най-скорошното издание (от 1751 година), английският-секс наръчник се сравнява с медицински творби като " Compleat and Experienced Midwife ", "Book of Problems", и "Last Legacy".

Вероятно изглежда парадоксално, че текстове, приписвани на древен философ, можели да търпят непрекъснати актуализации. Още по-парадоксално – читателите вярвали, че продуктът, който си купуват представлява най-чистата форма на съвременните медицински познания (изглежда добрите стари англичани имали търговски нюх, достоен за уважение).

Ако трябва да обобщим, то бихме могли с облекчение да кажем, че сексът, раждането и ползите от доброто репродуктивно здраве не са се променили през годините. За щастие медицинската литература, посветена на темата, е.