Анна Рупърт и нейният тоник за лице с опасен ефект, ползван в края на 19 век

От 1883г.

Сега ще ви разкажа една любопитна и поучителна история. На 6 ноември 1894 година на улица "Oxford Street" в известната Зелена стая (ползвана е като гримьорна) на театър "Princess’s Theatre" е доставена кутия с лакомства, без пожелания или адресат. Мадам Анна Рупърт, която участва в представлението "Robbery Under Arms" изяжда уважително количество от сладките изкушения. На следващия ден тя се чувства изключително зле, и въпреки че влага всички усилия да завърши постановката, Анна Рупърт прекратява участието си още в края на първо действие. Оказва се, че сладкарските изделия са "гарнирани" с голямо количество фенол (карболова киселина). Мадам Рупърт успява да се пребори с действието на отровата. Макар че дамата предлага награда от 100 паунда, за да бъде открит виновникът, той така и не е намерен.  

По ирония на съдбата, отровата се превръща в постоянно повтаряща се тема в живота на Анна Рупърт. В началото на 1889 година тя подписва клетвена декларация срещу присъдата на Флорънс Майбрик, за която се твърди, че е извлича арсеник от домашните ленти тип "мухоловки", за да убие съпруга си. Рупърт свидетелства, че при обща употреба, арсеникът може да се ползва като помощна съставка в продуктите за красота и здрав вид на кожата - знание, което тя придобива от "кариерата" си на самопровъзгласила се експертка по дерматология.

Нека разберем повече за личността и работата на мадам Рупърт

И така, мадам Рупърт е родена през 1864 година с името Анна Шелтън в Плесант Хил, окръг Кас, щата Мисури. В тийнейджърската си възраст тя отчаяно търси помощ (според някои източници от "старица", според други от лекар в Сейнт Луис), за да се отърве от белег по рождение на лицето й. След оказаната й помощ, девойката се заема с мисията да сподели "лечебната" формула с останалата част от света. Омъжва се за Хенри Рупърт през 1883 г. и се премества в Ню Йорк, където бизнесът й започва да процъфтява, а рекламите на продукта й "Face Bleach" стават обичайна гледка във вестниците и списанията за здраве и мода. Семейство Рупърт подписва документи за развод в края на 1880-та, но мадам Рупърт запазва фамилното си име (и се бори срещу опитите на бившия си съпруг да си присвои продукта й с твърдението, че идеята за създаването му е негова).

Макар афроамериканките да не са сред групите приоритетни клиентки на мадам Рупърт, "Face Bleach" се радва на изключителна популярност именно сред тези жени, тъй като в конкретния период в САЩ натискът срещу цветнокожите дами е осезаем. Така разпространението на избелващите лосиони става огромно, а никой не се интересува дали продуктите съдържат вредни и опасни съставки, или не.

Когато Рупърт се мести във Великобритания (с втория си съпруг) през 1891 г., избелването на лицето вече има по-малко расови конотации, но, за сметка на това, процедурата сякаш все още "носи" ехото от мошиническите дейности на мадам Рейчъл Леверсън (известна английска шарлатанка и измамница), чийто процес на "емайлиране" на кожата на лицето, оставя лоши спомени на лондончани през 1860-те. Тази злощастна ситуация кара Рупърт да смени името на продукта си от "Face Bleach" на "Skin Tonic". Тя започва да се стреми да образова англичаните по далеч по-безопасната тема: "Как да подобрим външния си вид". Тази стратегия се оказва успешна. Обществените й лекции, тя се появява в модерни рокли, които привличат и жени, и мъже.

Маркетинговите послания на Рупърт започват умело да си играят с "онези" тънки струни в женската душа, а тактиката и е повече от успешна. Тя дефинира умело понятието "естествена красота и здраве", подчертавайки необходимостта от употребата на продукта й, който подсилва блясъка на тази красота. Нейните лекции дискредитират употребата на грима и твърдят, че истинската красота е отражение на чистото сърце. Арсеналът, с който госпожа Рупърт подчертава "отразителните" способности на чистото сърце, се състои от фина (арсенова) пудра, която придава на кожата на лицето кадифена мекота и здрав вид, а "Mrs Anna Ruppert’s Red" предоставя така желаната жизненост на бузите и устните (вероятно словосъчетанието "фатална целувка" не е с чак толкова фигуративно значение).

Рупърт започва да пише съвети за здраве и красота за списание "Hearth and Home". Новото занимание на американката й спечелва още лоялни последователи. През 1893 г. обаче с рубриката й се заема друга журналистка. Официално обяснение за заминаването на г-жа Рупърт не е предоставено на читателите, но всеки англичанин, който се стреми да следи новините, се досеща кой е съдейства за мистериозното напускане на предприемчивата производителка на козметика. В случая, това е авторитетното медицинско списание "British Medical Journal". Благодарение на него се разкрива, че тоникът за здрава кожа на мадам Рупърт съдържа изключително опасния живачен хлорид. Именно тежкият метал се оказва причина за тежкото отравяне на станалата печално известна със злополучния си опит "г-жа К." (вероятно и други англичанки са изпитали опасното въздействие на продукта).

Малко по-късно започва съдебното преследване на г-жа Рупърт в Дъблин. Тя е обвинена в нарушение на ирландския закон за фармацията. Медицинското списание "The Chemist and Druggist" се заема с историята по случая и изпраща журналист да интервюира г-жа Рупърт, за да може американката разкаже подобаващо и своето виждане по въпроса със скандалната ситуация. Интервюто, което се появява носи заглавието "Bower Fair Litigant's Bower" (публикувано е на 20 януари 1894 г.). Текстът описва луксозния й щаб за презентации на улица "Regent Street" и представя г-жа Рупърт като интелигентна дама с проницателен и лукав характер. Пред журналиста жената твърди, че не познава в детайли ирландския закон за фармацията, а този факт никак не се припокрива с писмената преценката на автора на интервюто по отношение на характера й. Рупърт описва осемнадесет-часовите си работни дни и управлението на бизнес, който обслужва повече от 18 000 клиенти. Журналистът в списание "The Chemist and Druggist" е впечатлен. Стискайки в ръка фотография на дамата, той си тръгва с: "убеждението, че каквато и да е заслугата за нейното съдебно дело, дамата, която интервюирах, е толкова умна и изобретателна, колкото малко хора биха могли да бъдат".

След съдебното преследване репутацията на мадам Рупърт като консултант по въпросите за доброто здраве и красотата започва да "боксува". През 1894 г. предприемчивата дама започва да се занимава с актьорско майсторство и театрален мениджмънт. Тя наема "Princess’s Theatre" и започва да изпълнява водеща роля в собствените си продукции. Отзивите от изпълненията й са доста смесени. Няколко месеца след инцидента с отровните сладки, тя се завръща в САЩ и се опитва да се възроди славата си на лектор по дерматология. За съжаление здравето на мадам Рупърт се влошава. Тя страда от туберкулоза и умира в родния си град Плезант Хил на 16 април 1896 г.

Марката на американската шарлатанка продължава да съществува до началото на 20 век, и макар да е ръководена от други хора, портретът на Анна Рупърт все още се появява в някои реклами.

По статията работи: Виктория Милова