Антични хирургически инструменти по нашите земи от времето на римската епоха

От 100г.

В историческите медицински документи може да се открие любопитна информация, разказваща за състоянието на античната хирургия по нашите земи. За съжаление тя не е особено подробна, тъй като археологическите находки от хирургически инструменти са рядкост. Антични хирургически инструменти се съхраняват в няколко от музейни сбирки в страната ни. Една от тях е от 1907 г., когато в Балчик е открита антична гробница на лекар от II век (епохата на император Антоний Пий). Откритите тогава инструменти са описани и публикувани през 1912 г. от X. Шкорпил с допълнения от Парашкев Стоянов. Открита е и неразпозната вендуза, която е описана доста по-късно от Г. Тончева. Инструментите могат да бъдат разгледани във Варненския археологически музей.

През 1954 г. Т. Сивков е описал няколко хирургични инструмента, съхранени в сбирката на Пловдивския археологически музей. Други градове, където могат да се открият хирургически инструменти са Видин, Стара Загора, Свищов, София.

Почти всички инструменти, открити по нашите земи са създадени от бронз. В България не са провеждани химически количествени анализи на отделните компоненти на бронза. Нерядко за направата на античните оперативни инструменти се е използвал бронз, включващ около 85% мед и 15% калай. В страната ни могат да се открият както ковани, така и лети инструменти. Желязото по-рядко ползван материал за направата на оперативни инструменти в античността.

Хипократовият сборник е източникът, който подсказва на историците, че бронзът е бил предпочитан пред други метали и сплави: "Бронза за нищо не употребявай освен за инструменти, защото ми се струва, че е опасно да се приготвят украси за дрехи от него". Всички находки на хирургически инструменти, открити по нашите земи датират от римската епоха (от I до IV век). В изработката им може да се проследят белезите на заимстване от образците, датиращи от предходните епохи.

В България са открити и се съхраняват антични хирургически инструменти, разделени в  4 групи.

Първа група - режещи инструменти:

- обикновен двуостър нож-скалпел (гр. smile, лат. scalpellus);
- коремчест нож (гр. gastroides, лат. -);
- ножици (гр. psalis, лат. forfex).

Втора група - инструменти за захващане и възстановяване на тъкани:

- пинцети от тип вулзела (гр. tricholabis, лат. vulsella);
- пинцети от тип мизон (гр. raydion, лат. mayzon).
- остри куки (ahkystron, лат. hamulus acutus);
- тъпа кука (гр. typhlankystron, лат. hamulus obtusus);
- двойна вилка (гр. chele, лат. -);
- игли (вкл. стъклени, гр. belone, лат. stilum);

Трета група - спомагателни  инструменти:

- спатомеле (сонда-лопатка);
- циатискомеле;
- стъргала;
- топчеста сонда;  

Четвърта група - други:

- вендузи;
- футляри и кутии;
- фрагменти от гинекологичен спекулуми.

От казаното до тук можем да обобщим, че откритите по нашите земи хирургически инструменти датират от Римската епоха (от 1 до 4 век), а основният предпочитан материал за направата им е бронз.