Археологически находки, свидетелстващи за развитието на древнотракийското лечебно изкуство до четвърти век
От 378г.
В древните градове на нашите тракийски предци Сердика, Филипопол, Пауталия, които щели да бъдат част от държавата ни римляните са секли монети с изображения на асклепиони с образа на Аполон, Асклепий и Хигия. През първите четири века от нашата ера траките можели да се похвалят с добро развитие в почти всички клонове на медицината (наблюдавали се сравнително обособени хирургия, вътрешни, детски и очни болести).
Археолозите откриват в гробове на тракийски лекари различни медицински инструменти, с които са извършвани коремни, акушеро-гинекологнчнн и костно-ставни операции. Използвани са били вендузи гинекологични спекулуми, разни футляри и кутии.
По време на разкопки край Поповско в надгробна могила на знатен тракийски лекар от римската епоха са намерени предмети, свързани с неговата медицинска практика: лекарствени шишенца, сребърни и посребрени, бронзови лъжички, предназначени да дозират медикаментите и посребрен набор от хирургически инструменти. Шестте инструмента били прикрепени с шарнири към красиво обработена на различни фигури сребърна дръжка. Имало и шило, което служило за пробиване на тъканите или костите, два ланцета, екартьор и малка плоска лопатка за почистване на рани. Според изследователя Д. Овчаров лекарят е бил жрец в недалечното светилище на Тракийския конник (нашите тракийски предци са смятали, че медиците служели на боговете, покровителстващи здравето и изцелението).
От същата епоха са намерени и други хирургични инструменти, които се съхраняват в археологичните музеи в страната ни. Сред тях са скалпел, заострен в двата си края, ножица, пинсети, игли, сонди, вендузи, кутии за лекарства и други инструменти, с които се извършвали операции на устната кухина, главата, корема, крайниците, сухожилията, както и различни лечебни манипулации.
При археологически разкопки край Банско през 1970 година изследователката Д. Серафимова е направила любопитно археологическо откритие. Тя е имала възможност да изследва гроб на лекар от римската епоха, в който Серафимова е открила хирургични инструменти и два бронзови съда: лекарствена кутийка с хапчета и ботуш, който вероятно е съдържал ароматни течности. В кутийката били открити бронзова лъжичка и 20 различни вида хапчета с неправилна форма и различна големина.
Проведени изследвания констатирали, че основните елементи, съставящи древните лекарства са оловото, медта и цинкът. Оловото и оловните съединения са се ползвали в миналото като кръвоспиращи, очистителни и разяждащи медикаменти. Лекарствата с цинк се ползвали при заболявания на очите, а медния оксид за лечение на изгаряния и повърхностни рани.
През четвърти век на Балканите се водили нелеки битки, вследствие на които около 378 година готите победили римските войски край Адрианопол. Това способствало за разпадането на древноримската империя, а нашите земи се слели с новосъздадената Византия.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПЪТЯТ КЪМ НИРВАНА - ЛЕКЦИИ
НЕЩО ПО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА - ЦАНИ ГИНЧЕВ - ШАМБАЛА
АЗ СЪМ БЪЛГАРКА - ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА - СИЕЛА
МАДАРО - МОГИЛСКОТО ПЛАТО - КАРЕЛ ШКОРПИЛ - ШАМБАЛА
ТРИ ИСТОРИИ ОТ ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО - АНДРЕЯ ИЛИЕВ
ОСМАНО-ХАБСБУРГСКИТЕ ВОЙНИ - АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ - СИЕЛА
Библиография
1. "История на медицината"- М. Апостолов, 1984 година, София
Коментари към Археологически находки, свидетелстващи за развитието на древнотракийското лечебно изкуство до четвърти век