Аспирин в борбата срещу ревматизма, болките, температурата и за добро сърдечно здраве през целия 20 век

От 1902г. до 1999г.

Когато в средата на 1899 година АСК се появила на пазара под името аспирин, продуктът отбелязва веднага впечатляващо начало. Тогава в самото начало фармакологичната индустрия все още не се занимавала с реклама сред потребителите, вниманието било съсредоточено върху лекарското съсловие, на което били изпращани безплатни мостри с надеждата, че новите лекарства говорят сами за себе си. Естествено и устната реклама на доволните пациенти не била за подценяване – всеки, който получавал аспирин и с негова помощ успешно потискал болката или поне постигал облекчение, въодушевено разказвал за това сред кръга от свои познати. Така много пациенти отивали на лекар и желаели да получат новото лекарство-чудо.

Сензацията Аспирин

Аспиринът станал хит, при това международен. Около 1902 година съществували толкова много научни разработки за Лекарството на века, че било невъзможно да се следят. Най-често той бил употребяван като средство срещу болезнени ставни възпаления, т.е срещу артрит и ставен ревматизъм. Това било и началното му приложение от Феликс Хофман , когато започнал да се занимава със салициловата киселина. Но за да се получи действително обезболяване и потискане на възпалителния процес при заболявания от ревматичната група, са необходими високи дози от медикамента. Ефективната доза била установена около началото на 20 век по емпиричен път. Без колебание на пациентите били предписвани количества, които днес отговарят на около 20 таблетки от 50 милиграма аспирин. Тогава едва ли някой се е замислял върху възможните странични реакции, защото аспиринът много по-рядко е увреждал стомашната лигавица, за разлика от салициловата киселина.

Аспиринът скоро се превърнал в субкултурен феномен. "Винаги, когато се чувствате зле", препоръчвал вестник "Щат-Анцайгер" от Кьолн на 06.03.1924 година :"легнете в леглото с грейка за краката, изпийте горещ лайков чай или грог, за да се изпотите, и приемайте дневно по три таблетки аспирин". Ако спазвате тази препоръка, както считал журналистът, за няколко дни ще бъдете здрав и ще понесете неудобството на болестта по-леко. Но това било известно не само на европейците и американците, Лекарството на века било достъпно дори за хората в най-отдалечените краища на земята: с таблетките "аспирин" се лекували ескимоси, индийци, африканци, страдащи от главоболие и висока температура. Малките бели таблетки направили победния ход по цялото земно кълбо. 

Това, че аспиринът има добро действие срещу простудни заболявания, треска и главоболие, бил един добре дошъл ефект, който все повече разширявал терапевтичния набор на медикамента. Въпреки че тогава нещата не са били напреднали колкото днес и на разположение имало само аспиринови таблетки, които, приети с недостатъчно течност, се задържали твърде дълго в стомаха. По този начин действащото вещество не постъпвало достатъчно в кръвта през лигавицата на тънките черва, но това се компенсирало от високата доза.

Срещу махмурлука - историята на Алка-Зелцер

"Специалистите" по махмурлука знаят какво се пие на следващата сутрин: една съвсем точно определена таблетка, която повече от 8 десетилетия е известна като незаменим ликвидатор на махмурлука: Alka-Seltzer.

Зад марката "Алка-Зелцер" не се крие нищо повече от разтворима таблетка ацетилсалицилова киселина, натриев бикарбонат и лимонена киселина. Действието е гениално просто. Както вече е известно, ацетилсалициловата киселина (АСК) потиска простагландиновия синтез и снижава чувствителността на ноцирецепторите. С това болките в главата с ставите скоро биват отстранени. Натриевият бикарбонат действа не само за доброто разтваряне на таблетката и за приятния й вкус, но и осигурява добрата поносимост на АСК-разтвора от стомаха, като буферира стомашната киселина, тоест отслабва нейното действие: както блаженство за увредената от алкохола лигавица.

Алка-Зелцер е въведен на пазара през 1931 година от американската фармацевтична компания "Miles Laboratories" в Елкхарт, Индиана. Тогавашният шеф Анрю Х. Бърдсли е посетил местния вестник и установил между другото с учудване, че нивото на продажбите на препарата е почти нулево, въпреки че тежката грипна епидемия в неговата компания била принудила много от служителите му да си останат вкъщи.

Главният редактор на вестникът Том Кийни разказал на Бърдсли гордо за своето откритие, с което поддържал състоянието си по време на грип. Той карал всички да пият горещ лимонов сок, в който разбърквал обикновен бакпулвер (натриев бикарбонат) и АСК. Бърдсли имал добро чувство за възможни успешни продукти и запомнил рецептата. Неговият главен химик синтезирал таблетки по указанията на шефа му: така се родил Алка-Зелцер.

С умел маркетинг и голяма реклама препаратът бил предложен на пазара, в действителност отначало като универсално лечебно средство срещу простудни заболявания. По-късно били открити и други полета на приложение, като например отстраняването на последиците от купонджийска нощ. Откакто първият производител на АСК "Байер" купил през 1978 година фирмата "Майлс", Алка-Зелцер започнал да принадлежи към голямата АСК-фамилия, намираща се под опеката на кръста на "Байер".

В борбата за превенция на мозъчните инсулти

През 1960 година д-р Уилям С. Фийлдс от Тексаския университет в Хюстън е направил откритието, че пациентите, които редовно приемали АСК, по-рядко страдали от тромбози и съдови заболявания. Неговите колеги и приятели обаче, на които медикът се е похвалил за откритието си, се отнесли скептично и не искали да повярват на тази закономерност. Когато обаче д-р Фийлдс в края на 60-те години прочел медицинска специализирана статия, че АСК потиска тромбоцитното слепване, лекарят взел решение да стартира две клинични изследвания върху ефекта на АСК при пациенти, които вече са прекарали транзиторни исхемични атаки (ТИА).

Последвали многобройни изследвания, които съвсем точно показвали, че АСК има водеща роля в профилактиката на мозъчния инсулт. Ако АСК се приема в продължение на много години след настъпването на транзиторна исхемична атака, рискът от инсулт или от смърт поради съдово заболяване спада с 25 до 30 %. От това предпазно действие полза могат да извлекат хора, които вече са прекарали мозъчен инсулт, но също и пациенти с висок риск – т.е тези, които вече са прекарали мозъчен инсулт. Не било известно дали комбинацията от АСК с други потискащи функции на тромбоцитните вещества като дипиридамол би могла да осигури допълнителна защита.

Неясен бил и въпросът за дозировката. Първите изследвания за профилактика на инсулта били проведени с относително високи дози от 900 до 1500 мг АСК. Междувременно се наложила нова тенденция за ниски дозировки, защото някои изследвания сочели, че дори ниски дози от 75 мг, а дори от 35 мг предпазвали също така ефективно от инсулт както и високите дозировки, като естествено страничните ефекти при тях били значително по-слаби. За съжаление оптималната дозировка както и преди не била точно установена, много медици препоръчвали дневна доза от 100 до 300 мг.

По-висока дозировка е била необходима, само когато въпреки дозата от 100 до 300 мг АСК дневно настъпват нови ТИА или втори инсулт. В такъв случай дневната дозировка на АСК трябва да се повиши на1000 до 1300 мг. Алтернативата била да се прилагат противосъсирващи средства или други инхибитори на тромбоцитното слепване.

Ако при някой рисков пациент въпреки редовното приемане на аспирин се стигнело до инсулт, то той протичал доста по-леко, за разлика от пациентите, които не са третирани с АСК. Това бил резултатът от изследване на неврологичната клиника на медицинския университет в Тел Авив. Това изследване сравнявало тежестта на инсултите при пациенти, редовно приемащи АСК в различни дози с такива, които не били третирани с АСК. В групата без АСК-терапия тежък инсулт са получили 37 % от хората, а в АСК- групата съответно само 13 %, останалите инсулти протекли съвсем леко.

За съжаление обхватен анализ на оксфордски епидемиолози по статистиката на д-р Ричард Пето показала, че твърде малко медици са използвали възможността за профилактика на инсулта с АСК или най-малкото не я прилагали достатъчно последователно. Над 200 изследвания върху повече от 100 000 души били анализирани от оксфордските епидемиолози в мъчителна  самостоятелна работа. Този труд е дал убедителни доказателства, че АСК трябва да се прилага много по-широко за профилактика на тромбозите, за да предотврати инсулти и инфаркти, след операции за коронарни байпаси или балонни дилатации, както и за постоперативна профилактика на тромбозите.

Вторичната профилактика на инфаркта

В началото на 1970 година в Англия се е провело едно от най-големите изследвания, което трябвало да установи дали АСК може да намали риска от втори сърдечен инфаркт. В него участие са взели над 1200 мъже под 65 години. В продължение на 2 години след първия сърдечен инфаркт те получавали или АСК в доза 300 мг, или плацебо. Резултатът ясно говорел в полза на АСК: в плацебо групата починали 61 човек, а в АСК групата само 47.

Други изследвания имали подобни резултати. През 1980 година статистикът Рихард Пето е провел на много различни, но идентични по своя метод изследвания за профилактичното действие на АСК относно реинфаркта – така наречения метаанализ. Целта на такъв метаанализ е чрез включването на голям брой изследвания да се осигури представителен резултат и до голяма степен да се изключи случайността. Ако при едно изследване се докаже положително действие на АСК за предпазване от втори инфаркт, тогава би могло все още да бъде чиста случайност, докато ако този резултат е налице след оценката на много изследвания, тогава може да си приеме, че АСК действително снижава нивото на реинфарктите.

Пето оценил шест големи изследвания върху общо над 10800 пациенти с инфаркт, които получавали за профилактика на реинфаркта по 300 до 1500 мг АСК и то в продължение на 1 до 4 години. При пациентите, лекувани с АСК, броят на смъртните случаи от заболявания на коронарното кръвообращение са намалели с 10 %.

Ефектът от лечението с АСК изглежда не бил зависим от избраната доза: доза от 300 мг имала същото превантивно действие, както доза от 1500 мг.

Изследванията на професор Чарлз Хекенес

През 1985 година било проведено изследване, обхващащо над 17 000 пациенти с остър миокарден инфаркт. То целяло да определи ефекта от приема на ацетилсалицилова киселина и стрептокиназа в 24 часа след настъпването на симптомите на инфаркта, а пациентите се наблюдавали в продължение на 5 седмици. Резултатите от това изследване били оповестени през 1988 година. Те учудили много специалистите, тъй като се установило, че двата медикамента – както стрептокиназата, така и АСК – доказали явния си ефект при лечението на остър миокарден инфаркт.

Междувременно стрептокиназата и ацетилсалициловата киселина (АСК) постепенно започнали да се превръщат в стандартни медикаменти при терапията на остър миокарден инфаркт. Най-важното при тази терапия било тя да се приложи почти веднага след потвърждаването на страшната диагноза – иначе не действала.

Професор Чарлз Хенекенс е провел обхватни клинични изследвания през 80те години на 20 век, касаещи приложението на АСК при профилактиката и лечението на сърдечния инфаркт. След отчитането на резултатите медикът е започнал горещо да препоръчва на пациентите си, които редовно вземали ниска доза АСК, да увеличат дозата при внезапно настъпили болки в гърдите. 

В борбата срещу деменцията

В едно изследване от 1989 година 70 пациенти с мултиинфарктна деменция били разделени на 2 групи- АСК и контролна, за да се изследва дали дневната доза от 325 мг ацетилсалицилова киселина (АСК)има значимо въздействие върху когнитивните процеси на пациентите. Контролната група не получавала плацебо, но било третирана с контролирана по същия начин като АСК-групата. Двете групи имали сравними по стойност рискови фактори за инсулт, а стойността на мозъчното кръвообращение били подобни и при двете групи, както и резултатите от един тест, който определял познавателната способност на изследваните. Пациентите били контролирани в продължение на година.

При пациентите, лекувани с АСК, се установили значителни подобрения на мозъчното кръвообращение и на когнитивните способности в сравнение с нетретираната контролна група, а именно и при всяка от трите проведени годишни контроли.

Мъже и жени по еднакъв начин подобрили състоянието си от терапията с АСК и тяхното качество на живот се повишило. Те били в състояние по-добре да се самообслужват от пациентите в контролната група. От това може да се заключи, че ежедневното приемане на АСК подобрява мозъчното кръвооросяване и познавателната способност на пациентите с деменция или най-малко предотвратява влошаването на тяхното състояние.
Групата, третирана с АСК, се състояла от 37 пациенти на средна възраст 67,1 години, а контролната група от 33 пациенти  на средна възраст 67,4 години.

По време на трите години на проучването АСК-групата показала по-добра познавателна способност от контролната. Като цяло общото състояние на лекуваните с АСК пациенти било значително по-добро: в контролната група 13 от 33 пациенти получили транзиторни исхемични пристъпи или инсулти, а в АСК групата само 7 от 37 пациенти. В контролната група 8 пациенти получили мозъчен инсулт, а в АСК- групата само двама.
Това, че АСК подобрява мозъчното кръвооросяване, не е учудващо, защото тя потиска тромбоксановия синтез , а с това и съдосвиващото действие на тромбоксана и предотвратява тромбообразуването. Това става ясно и от намаляването на броя на инсултите и транзиторните исхемични пристъпи в АСК-групата.

Статията е част от историята на:

• История на Аспирина