Приносът на Томисаку Кавазаки за откриване на болестта на Кавазаки

От 1961г.

Въпреки голямото развитие на медицината, голяма част от автоимунните заболявания продължават да бъдат загърнати в мистерия. Произходът на някои остава неизяснен, а лечението им невинаги може да доведе до желаните резултати. Така или иначе, точно заради тяхната тайнственост и непредвидимост медиците в миналото (а и днес) проявявали нескрит интерес към тях и не се колебаели да ги изучават.

Такъв бил и случаят с японския лекар Томисаку Кавазаки, който през 60-те години на 20-ти век открил непознато здравословно нарушение при децата характеризиращо се с възпаление на кръвоносните съдове в цялото тяло.

Кавазаки се "сблъскал" за първи път с въпросното състояние през 1961г., когато преглеждал 4-годишно момченце. Независимо от извършения обстоен преглед,  японецът така и не успял да диагностицира необичайната болест и не открил нищо конкретно за нея в съществуващата тогава медицинска литература.

Животът на Томисаку Кавазаки

Японецът бил роден през 1925г. в Токио и бил най-малкият син на семейство от седем деца. Още от рано майка му го насочила към медицинската професия, защото смятала, че той определено има потенциал да я упражнява.  А когато завършил медицински университет в Чиба, младият мъж окончателно решил да се занимава с педиатрия. В свое интервю за американската преса той споделил, че обича децата и, че "възрастните пациенти непрекъснато се оплакват, а болните малчугани не казват много."

С помощта на близък познат, Томисаку успял да заеме лекарски пост в болница на световната организация "Червен кръст" в Токио, където се трудил неуморно през следващите 40 години.  В здравното заведение медикът попаднал на сериозен и отговорен ръководител, който го научил да обръща подобаващо внимание на всеки пациент, както и да създава детайлирани доклади по различните случаи. Следващият му ръководител пък бил академично ориентиран и го карал да провежда много лабораторни изследвания.  

След близо десетгодишна практика в гореспоменатата болница, Кавазаки за пръв път се "сблъскал" с болест, която не бил наблюдавал до този момент. Тя покосявала най-вече децата и се характеризирала с висока температура, зачервяване на очите, гадене, повръщане и още много други силно изразени симптоми. През следващите шест години медикът наблюдавал още 50 подобни случая.  

В крайна сметка, той решил да представи своето становище на свикан по този повод съвет на болничния персонал. Колегите му обаче приели с недоверие и с немалка резервираност вижданията му, а, според един от лекарите, описваният проблем бил просто нетипично проявление на скарлатина. Кавазаки обаче бил упорит и не се отказал, а продължил да се занимава със заболяването. След като натрупал достатъчно данни, през 1967г. той изпратил подробен доклад на японски вестник на медицинска тематика. Публикацията предизвикала очаквания ефект – много лекари от всички краища на страната искали да се запознаят със съдържанието й и споделили, че също са попадали на описваните случаи.

Събитията последвали като лавина. През 1970г. била създадена специална комисия да разследва "загадъчното" състояние и неговите проявления. Станало ясно, че заболяването има автоимунен профил и, че засяга кръвоносните съдове на цялото тяло и, че – да!, е нова болест, непозната за науката до този момент. И макар че оттогава до днес били проведени повече от 6,000 проучвания, причината за случването й така и не била изяснена. 

Болестта обаче заслужено "взела" името на своя създател, а през 1992г. направила своя официален "дебют" в медицинските регистри на САЩ. Веднага след това получила и международното признание. Междувременно започнали да се утвърждават и различни методи за лечението й, а ранната диагностика на болестта на Кавазаки била от ключово значение за овладяване на състоянието.  

Болестта е опасна заради възможните увреждания на коронарните съдове на сърцето, от което произтичат нарушения на сърдечния ритъм да сърдечен стоп. Като най-ефективна терапия и до днес важи лечението с ацетилсалицилова киселина. И тук действието на ацетилсалициловата киселина се базира върху механизма на потискане на тромбоцитната функция.

Опитите за изследване на синдрома на Кавасаки, който първоначално е бил установен само в Япония, но днес си разпространява и в западните страни, показват съвсем ясно какво учудващо нова роля притежава ацетилсалицилова киселина.

Що се отнася до Томисаку Кавазаки, той бил многократно награждаван, а по време на своята лекарска практика помогнал на много деца да оздравеят.