Аспирин на Байер

От 4.4.1899г.

Ацетилсалициловата киселина, като основна негова суровина суровина започва да се произвежда и продава още през 1899.
Четиридесет и шест години по-рано химикът Чарлз Фредерик Герхард осъществява химична реакция, при която ацетил хлорид си взаимодейства с натриев салицилат. В резултат на това се получава ацетилсалицилова киселина.

На по-късен етап фармацевтичната компания Байер започва да търси по-ефективни и по-малко дразнещи организма методи за получаването на ацетилсалицилова киселина. През 1899 година Байер съумява да постигне това и пуска лекарство на пазара под търговското наименование Байер аспирин (Bayer Aspirin). Името е образувано от "а" за acetyl, "spir" се взима от първите букви на растението, съдържащо салицин (базисен продукт за салициловата киселина) - Spirea ulmaria и наставката, употребяваща се за означаването на лекарствата по това време- "in".

Предистория на откритието

Малко по-рано Карл Дюзберг започва да работи по реализирането на програма, целяща изследване на това потенциално ново лекарство. Също така той е сред основателите на фармацевтична група за създаване на нови лекарства. Други нейни членове са Артур Айхенгрюн и Хайнрих Дресер. Към тази група се присъединява и Феликс Хофман. Дресер, Хофман и Айхенгрюн стават ключови фигури в процеса на развитие на ацетилсалициловата киселина.

През 1897 г. Хофман започва да търси метод за намирането на по-малко дразнещ заместител на салицилова киселина. Това са се опитвали да постигнат и други химици чрез ацетилирането на салицилова киселина. Чарлз Фредерик Герхард успява да получи ацетилсалицилова киселина през 1853. В хода на работата му по синтезирането изясняването на свойствата на различните киселинни анхидриди, той смесва ацетил хлорид с натриевата сол на салицилова киселина (натриев салицилат). Последва бурна реакция, вследствие на която се получава ацетилсалицилова киселина. Почти веднага след това тя се втвърдява в стопилката. Тъй като до този етап Структурната теория все още не съществува Герхард нарича полученото съединение салицилово-оцетен анхидрид. Когато Герхард се опитва да разтвори твърдото вещество в разреден разтвор на натриев карбонат,  то веднага се редуцира до натриеви соли на салицилова и оцетна киселини.

През 1869 г. Шрьодер, Принцхорн и Kраут повтарят опита на Герхард. Фон Гилм прави извод, че и при двете реакции се получава един и същ продукт – ацетилсалицилова киселина. Те са първите учени получили правилната структура. Процедурата на Краут дори започва да се използва от фармацевтичната компания Хейден за производство на ацетилсалицилова киселина. Въпреки това, публикуваните методи не се използват при производството на чиста ацетилсалицилова киселина, защото не са достатъчно ефективни и рентабилни.

Впоследствие Хофман открива по-добър начин за получаването на основната суровина на аспирина чрез кипене на оцетен анхидрид и салицилова киселина.

Айхенгрюн изпраща ацетилсалицилова киселина на фармакологичната група за изследвания. Първите резултати са много положителни. Обикновено в процеса на изследване следват допълнителни клинични проучвания, но Дресър спира по-нататъшните проучвания, защото до този момент салициловата киселина има лошата репутация на съединение, което отслабва сърцето.

Айхенгрюн е разочарован от отхвърлянето на групата на Дресър. Впоследствие Айхенгрюн посещава Байер в Берлин, среща се с Феликс Голдман и организира нископрофилни проучвания с лекари. Отзивите отново са положителни и странични прояви на лекарството не се наблюдават, което кара Дресър да признае потенциала на ацетилсалициловата киселина.

Аспирин в самото начало

Отначало ацетилсалициловата киселина била предлагана в аптеките под формата на прах в малки хартиени капсули по 1 грам или в големи шишета. Някои фармацевти пълнели праха за своите клиенти в малки пликчета. Вкъщи те го дозирали в количество „на върха на ножа”, което било неточно. Прахът бил почти неразтворим във вода. Пациентите трябвало да го приемат директно с няколко глътки вода.

Междувременно лабораторията открила сензационно нов начин на производство: аспирин в таблетна форма. Ацетилсалициловата киселина била смесвана с нишесте (като помощна форма) и пресована във форма на таблетка. Тези таблетки лесно се разпадали във вода и така се приемали без проблеми. Една опаковка съдържала 20 таблетки с по 0,5 грама активно вещество.

Модерното производство на таблетки било много по-икономично и позволявало на аптекарите да предлагат лекарството на много изгодна цена в сравнение с прахчетата. Още от 1900 година аспиринът бил произвеждан в тази модерна таблетна форма с емблематичния кръст на „Байер”.

Най-вероятно убедителните терапевтични постижения на аспирина го превърнали от самото начало в световноизестен хит, но за този успех имал значение и фактът, че той се предлагал под формата на лесни за приемане  и точно дозирани таблетки.

Клиничните проучвания на Аспирин

В Берлин бил тестван върху пациенти в болницата на „Моабит”, както и университетската клиника в Женева. Медиците бързо установили преимуществата на аспирина пред натриевия салицилат и пред старата салицилова киселина. Съдържащата се в аспирина салицилова киселина явно оставала по-дълго в организма отколкото тази от другите салицилови съединения, например от използвания преди това салицилат. Аспиринът имал нужда от повече време, за да се разтвори в стомаха ацетиловата група и салициловата киселина.

При първата вълна на въодушевление било пропуснато, че АСК естествено също имала странични ефекти, преди всичко увреждане на стомашната лигавица. Напротив: в сравнение с обичайните препарати на салициловата киселина с техните тежки странични действия, аспиринът изглеждал като средство, което действа изключително и почти няма вредни последици. Той се разглеждал като средство, което се приема без усложнения. Неговата стомашна поносимост, също както и липсата на шум в ушите или гадене – симптоми, които били ежедневни при терапията със старата салицилова киселина.

Лекарите считали аспирина, който от самото начало се продавал свободно, за лекарство с най-широк спектър на приложение. Той се използвал като лечебно средство при всевъзможни случаи  на температурни инфекциозни заболявания като хрема, възпаление на сливиците, грип, туберкулоза, стомашно-чревни инфекции, абсцеси, тромбози, леки и силни болки, главоболие, невралгии и като особено ефикасно средство срещу всички заболявания от ревматичната група. С други думи: Аспиринът бил световното лечебно средство- терапевтично трио от антиревматик, антипиретик и аналгетик.

Аспирин - запазена марка на Bayer

Въпреки че Байер не е единствената компания, която го произвежда с търговска цел, компанията настоява, че активната съставка на аспирина – ацетилсалициловата киселина се синтезира за пръв път в химически чист вид и стабилна форма през 1897 година от Феликс Хофман.

Това твърдение по-късно се подкрепя от историка Валтер Снидър. Генералният секретар на Международното дружество по история на фармацията Аксел Хелмстадтер е разпитан за проучването на Снидър. Той посочва, че според регистрите на Байер Айхенгрюн не е надзорник на Хофман, което го прави единствен откривател на аспирина.

Поява на конкурентни продукти

Между Първата световна война и Втората световна война много нови продукти на базата на ацетилсалициловата киселина навлизат на пазара. Австралийската компания Nicholas Proprietary Limited чрез агресивната маркетингова стратегия на Джордж Дейвис води до изглаждане на  обща глобална марка, която е особено силна в Австралия, Нова Зеландия и Обединеното кралство. Аспиринът на Аспро е част от глобалната марка, с особено силно в Австралия, Нова Зеландия и Обединеното кралство. Американските марки Burton's Aspirin, Molloy's Aspirin, Cal-Aspirin and St. Joseph Aspirin опитват да се конкурират с американския филиал на Байер, а новите продукти, като Cafaspirin (ацетилсалицилова киселина с кофеин) и Alka-Seltzer (разтворим микс от ацетилсалицилова киселина и сода бикарбонат) са изключително успешни.

През 1925 г. германският филиал на Байер става част от конгломерата IG Farben , който е съставен от бившите фирми за производство на бои, IG Farben в Латинска Америка. Кофеиновият продукт Cafiaspirina (съвместно управляван с Sterling Products) се състезава с по-малко скъпите продукти като Geniol.

Аспиринът на Байер между двете световни войни

Байер се съсредоточава да предоставя рекламни материали директно към американските потребители точно преди патентът на аспирина да изтече. Рекламата в "Ню Йорк Таймс" от 19 февруари 1917 е под надслов - "Истинският аспирин", като фармацевтичната компания очаква правна конкуренция на американския пазар.

През 1918 започва пандемията от испански грип. Аспиринът на Байер, независимо от наименованието и репутацията си остава едно от най-мощните и ефективни лекарства на фармацевтичния пазар по това време. По този начин лекарството спечелва лоялността на лекарите и обществото

Права и продажба на асипирина на Байер

Байер е ограничена да разпространява и рекламира лекарството си единствено чрез лекарите. Когато производственият му процес стартира компанията изпраща малки пакети с лекарството за различни болници и лекари, като ги съветва относно употребата му. Настояват единствено да публикуват ефективността и ефектите на аспирина. Когато положителните отзиви и резултати нарастват, Bayer настоява да си осигури патент и търговска марка над лекарството. За Германия това е невъзможно, поради това лекарството е патентовано във Великобритания (на 22 декември, 1898) и САЩ (патент № 644077, издаден на 27 февруари 1900). Британският патент се отменя през 1905 г.

Изправени пред нарастващата лоялна и нелоялна конкуренция на пазара в световен мащаб служителите на Bayer се стремят да затвърдят връзката между компанията и собствения й продукт. Една от стратегиите е разработването на стандартизирани таблетки, имащи отличителното лого на Bayer. През 1903 г. компанията създава своето американско дъщерно дружество, чиято преустроена фабрика в Ренслиър, Ню Йорк не е задължена да плаща мито за внос на лекарството. В същото време Bayer осъжда нарушителите и контрабандистите. Опитите на компанията да задържи своите продажби на "Bayer Aspirin" буди критика от журналисти и американската медицинска асоциация, особено след 1906, когато се ратифицира Законът за храните и лекарствата.

Статията е част от историята на:

• История на Байер (Bayer)
• История на Аспирина