Начало История на медицината Афазията – болестта, която ни оставя без думи

Афазията – болестта, която ни оставя без думи

От 1700г.

Афазията – болестта, която ни оставя без думи  - изображение

Речта е важна част от нашия живот и комуникация. Чрез езика общуваме вербално, изразяваме мисли и чувства, наслаждаваме се на интересни четива, изпращаме текстови съобщения, създаваме приятелства. Трудно е да си представим колко е неприятно да не можем да превърнем мислите си в думи. Това може да се случи, когато фината дейност в определени области от мозъка се наруши от травми, тумори, инсулт и други заболявания. Уврежданията наистина могат да лишат хората от речта им. Състоянието се нарича афазия. Тя засяга всички аспекти на комуникацията.

Историята на афазията се свързва с имената на световноизвестни учени – невролози, психиатри, анатоми и физиолози, а по-късно - от психолози, невропсихолози и логопеди. Известни са достиженията на лекарите Гал, Даксов - баща и син, физиолога Флуренс и други. Особено място заемат трудовете на известните невролози Брока, Вернике, Дж. Джексън, Лихтгейм, Клайст, Пик и други.

Любопитен факт - хората с афазия запазват интелигентността си – знаят какво искат да кажат, но невинаги успяват да изберат правилните думи. Те неумишлено правят замени, наречени парафазии – смяната на свързани по някакъв признак думи (топло вместо студено, куче вместо котка). Тези замени се срещат и при думи, които звучат подобно (месо вместо просо). В други случаи засегнатите от състоянието произнасят имената на предмети или понятия нечленоразделно. Има няколко вида афазия, групирани в две категории: рецептивна и експресивна. Хората, страдащи от първия вид, може да имат нормална интонация на гласа, но използват думи без смисъл. Те имат затруднения и при разбираното на речта на събеседниците си и често не могат да разпознаят езиковите си грешки. Страдащите от експресивна афазия разбират казаното, но се колебаят за подбора на думите си и често правят граматични грешки. От време на време много хора имат усещането, че това което искат да кажат е "на езика им", но не могат да се сетят. Болните от афазия, обаче, изпитват сериозни затруднения при назоваването на обикновени предмети или понятия, ползвани в ежедневието – понякога дори четенето и писането са сложни и напрягащи задачи.

Първите описания на афазните разстройства се появяват в средата на 17 век. Съществуват две гледни точки за локализацията на психичните процеси в главния мозък, за функционалната роля на мозъка и отделните зони в кората, както и за развитието на речта.  

Едната от тях е свързана с името на лекаря Франц Йосиф Гал (1810). Негова е идеята за диференцирането на мозъчните зони и връзката им с различните функции на ума. Според него центърът на речта е разположен в предната част на мозъка.

Това е първият етап от подхода към учението за афазията и локализирането й в мозъка. Доктор Гал е автор на концепцията, според която - всяка психична функция е свързана с работата на група от мозъчни клетки.

Втората гледна точка принадлежи на френския физиолог Флуранс (1824 година). Той твърди, че  функциите на мозъчната кора са смесени и контролират от различни зони. Това учение се подкрепя повече от 90 години. Вторият етап от развитието на доктрината за афазията, и преди всичко, проблемът за локализацията на психичните функции в кората на главния мозък, продължава до края на XIX - началото на XX век.

Най-важни за този етап са две открития - на обособени са двете форми на афазия. Едната е описана Пол Брока, а другата от Карл Вернике.

Как се проявява загубата на речта?

Човешкият мозък има две полукълба. При повечето хора лявата хемисфера контролира речта. Този факт е известен, защото през 1861 г. лекарят Пол Брока изучава пациент, който приживе разпознава и произнася една-единствена дума – тен. След смъртта му, медикът прави дисекция на мозъка му. Пациентът се казва Луи Леборн. Той е френски занаятчия, който страда от епилепсия. Неговото увреждане е описано подробно в януарския брой на вестник "История на невронауките". Брока открива област с голямо увреждане на лявото му полукълбо. Днес този участък се нарича Център на Брока. Съвременните учени вярват, че областта е отговорна за наименуването на предмети и за координацията на мускулите, участващи в речта.

Зад участъка в мозъка, изследван от Пол Брока, е разположен Центърът на Вернике. Той е близо до кората на главния мозък, наречена първична слухова кора. Чрез нея мозъкът участва в свързването на смисъла от звуците в речта. Увреждането на Центъра на Вернике поразява способността на хората да разбират езика. Лекарят издава научния си труд през 1874 г.  

Вернике и немският лекар Лихтхайм по-късно предлагат класификация на афазните разстройства, която става известна като "Класическата класификация". В нея са представени седем форми на афазията. Двете основни са рецептивната и експресивната, които се наблюдават при поражение върху центъра на Брока и центъра на Вернике. Освен тях има и други участъци, които също помагат на работата в тези центрове по време на комуникация. Такива са зоните от мозъчната кора, контролиращи движенията. Изследвания на тези зони констатират, че когато човек чуе дума, която го кара да действа (например да тича или да танцува) - областите от мозъка, отговорни за движението, се задействат, сякаш тялото му наистина танцува или тича.

Има още една рядка форма на увреждането, която се нарича първична прогресивна афазия (ППА). Тя не се причинява от инсулт или мозъчна травми. Състоянието е форма на деменция, при която нарушенията в речта са сред първите симптоми. Целта при лечението на хора с ППА e да се поддържат максимално дълго речевите способности, преди да се появят и другите симптоми на деменцията. Когато афазията е предизвикана от инсулт или мозъчна травма подобрението в речта може да се постигне чрез речева рехабилитация.

Способността на мозъка ни да се възстановява от само себе си се нарича мозъчна пластичност. Тя позволява на областта около мозъчното увреждане да поеме някои важни функции по време на възстановителния процес. Учените експериментират, използвайки нова технология, която според тях, може да подпомогне мозъчната пластичност при хората с речеви проблеми.

Много от лицата с афазия остават изолирани и уплашени от състоянието си. Притеснени са, че околните няма да могат да ги разберат или изчакат да се изкажат. Когато обаче им се даде достатъчно време, за да се изразят, положението им може да се подобри, а ограниченията на заболяването - да се превъзмогнат.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:

1. www.youtube.com/watch?v=-GsVhbmecJA

2. www.studopedia.info/6-5847.html

Снимка:

1. www.webconsultas.com/curiosidades/sindrome-del-acento-extranjero

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаПсихологияСоциални грижиЗдравни съветиЛюбопитноЛайфстайлФизиологияСпециалистиКлинични пътекиЛечения