Африкански произход на съвременните хора

От 1871г.

С развитието на антропологията в началото на 19 век, учените не се съгласили с различните теории за развитието и появата на хората. Йохан Фридрих Блуменбах и Джеймс Коулс Причард приели, че след обособяването на Хомо сапиенс различните човешки раси са възникнали като различни разклонения, сливащи се в единен първороден народ. Техни опоненти са Луи Агаси и  Джозая C. Нот. Те оспорват полигенизма, защото считат, че човешките раси са се появили от директната еволюция от висши примати, без наличие на общи прародители.

Чарлз Дарвин е бил един от първите, които предлагат теорията за общия произход на живите организми. Той счита че, всички хора имат общи предци, които са живели в Африка. Дарвин първи предлага хипотезата, наречена "Извън Африка", според която африканските маймуни са в тясна еволюционна връзка с хората. Впоследствие тя е подкрепена и от Томас Хъксли. Тези възгледи на двамата учени са подложени на съмнение от Ернст Хекел. Немският биолог е привърженик на предположението, че човешките раси са се появили в Азия. Хекел твърди, че хората са по-тясно свързани с приматите от Югоизточна Азия и отхвърля хипотезата на Дарвин.

В своя труд „Произход на човека” Чарлз Дарвин изказва предположението за произхода на хората от висшите примати, които все още имали малки мозъци, но се придвижвали изправени, освобождавайки ръцете си. Твърдението на Дарвин се оказава доста далновидно, защото през 1871 г. не е имало почти никакви вкаменелости от древни хоминиди. Почти петдесет години по-късно „спекулациите на Дарвин” се подкрепят от почти всички, защото антрополозите започват да намират множество вкаменелости от хоминиди в няколко области на Африка.

Впоследствие през 20 век става ясно, че повече доказателства са събрани в полза на теорията за моногенизма. През 1980 г. Алън Уилсън, заедно с Ребека Кан и Марк Стоункинг започват работа по проект, наречен "Митохондриалната Ева”.  Те имат за цел да идентифицират генетични маркери за проследяване на човешката еволюционна история. Такъв тип ДНК материал е важен, защото мутира бързо, изменяйки се за относително кратък период от време. Учените вярват, че е възможно да се изчисли времето и мястото, на което съвременните хора първоначално са се развили. Чрез своите изследвания те заключват, че съвременните човешки популации са се отклонили наскоро от общите си предшественици, докато по-старите човешки видове като неандерталците и Хомо еректус са изчезнали.