Афродизиаците в древна Гърция

От -350г. до 50г.

Древните гърци консумирали много храни и отвари, които днес може да ви се сторят отблъскващи – например сирене и чесън, добавени във виното – но не по-необичайни от поне една от храните, които днес се смятат за афродизиаци. Когато мислите за луковици, вероятно в ума ви не изниква асоциациятa "афродизиак", въпреки това те били високо ценени заради продължителния позитивен ефект върху човешкото либидо.

Афродизиакът е нещо (като наркотик или храна), което предизвиква и засилва сексуалната възбуда. Терминът произлиза от името на гръцката богиня на красотата и любовта Афродита.

От древни времена съществуват храни, които хората вярвали, че увеличават сексуалната сила и желание и историците твърдят, че древните гърци също употребявали подобни обещаващи огромна сексуална наслада храни.

Хипократ (460-377 г. пр. н. е.), бащата на медицината, препоръчвал на мъжете да консумират леща, за да увеличават сексуалната си мощ дори и в по-напреднала възраст. Тази практика следвал и гръцкият философ Аристотел (384-322 г. пр. н. е.), който я приготвял с шафран. Плутарх (46-122 пр. н. е.) препоръчва консумацията на фасолата (бобена чорба, едно от националните ястия на Гърция) като средство за подсилване на либидото, а други вярват, че артишокът не само действа като афродизиак, но и осигурявал мъжки наследници.

Ядливи луковици

Гърците вярват, че определени горчиви ядливи луковици стимулират страстта. Те ги приготвяли по различен начин и ги хапвали със салати-афродизиаци, в които добавяли мед и сусамови семки – две други храни, които се смятат за силни стимуланти на либидото. Вероятно древните рецепти са били подобни на рецептите за маринован арпаджик, които правим днес.

Чесън

От най-древни времена хората вярват, че чесънът притежава магически и лечебни способности и също така се смятал за афродизиак. По времето на Омир гърците ядели чесън всеки ден – с хляб или като добавка към салатите. Той е и основната съставка в чесновата паста, съдържаща сирене, чесън, яйца, мед и зехтин (скордалия).

Праз

Гърците вярвали, че празът е афродизиак вероятно заради фалическата му форма. Те го използвали и като диуретик и лаксатив.

Гъби

Трюфелите се смятат за изключителни афродизиаци. Те растат под повърхността на земята на песъчливи брегове и в древността, както и днес, са били рядко срещани и много скъпи.

Лук

Подобно на чесъна, гърците хапвали и лук редовно. Освен като лечебно средство, те го използвали и като афродизиак.

Сатирио

Сатирио е вид дива орхидея, която се споменава като отличен афродизиак от Диоскорид (40-90 пр. н. е.), основателя на фармакологията, както и от Плутарх в книгата му "Правила за здраве".

Сатфилинос

Това е диво растение, което толкова усилвало сексуалното желание, че е известно и като "сексуална отвара".

Мента

Хипократ вярвал, че честата консумация на мента намалява спермата и ерекцията и уморява тялото. Но съществува и обратното становище – Аристотел съветвал Александър Велики (356-323 г. пр. н. е.) да не позволява на войниците си да пият чай от мента по време на военни кампании, защото вярвал, че действа като афродизиак.

*Изображенията са оригинални гръцки червенофигурни съдове датиращи от IX до III в. пр. н. е., открити при археологически проучвания. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на афродизиаците