Аюрведическата представа за медицинската етика от 4-ти век пр. Хр.

от 18 фев 2016г.

От -400г.

Древната индийска наука за здравето Аюрведа има немалък принос в развитието на съвременната медицина - такава, каквото я познаваме днес. И макар че от многотонната аюрведическa литература, написана на санскрит, са съхранени ограничен брой текстове, все пак и това, с което разполагаме, ни дава ясна представа за широките медицински познания, с които можели да се похвалят хората на древна Индия.

Ценен източник на факти, касаещи медицината, бил древноиндийският текст "Charaka Samhita", често датиран още от 4-ти век пр. Хр. В просторния документ се обръща внимание на четирите изключително важни, според Аюрведа, елементи от медицинската практика – пациент, лекар, медицинска сестра и медикаменти. Всички изброени били от съществено значение за ефикасността и успешния край на оздравителния процес.

Лекарят бил този, който разполагал с нужната информация, наблюдавал и координирал лечението, този, който единствен притежавал уменията да "изследва тъмната вътрешност на тялото с лампата на познанията". ("An Ayurvedic view of life", MS Valiathan, 2009г.). В тази си роля, вещото медицинско лице трябвало да изразява спокойствие, ведрост и непрекъснато да окуражава пациента. Нещо повече, лекарят бил натоварен с нелеката отговорност майсторски да преценява случаите и когато ставало въпрос за нелечимо състояние, да не губи ценно време в разрешаването му.

Сестрата, от своя страна, също трябвало да бъде начетена и да притежава много умения. Тя била обучена в приготвянето и дозирането на различни лекарства, трябвало да се отнася учтиво и с разбиране към пациентите и да спазва безупречна хигиена. Пациентът също си имал задължения, разбира се, а именно – да остане оптимист докрай, да е способен да обясни как се чувства и да спазва точно лекарските инструкции.

Всъщност, в много отношения "Charaka Samhita" може да се възприема като един от първите документи, в които се коментират и утвърждават основни правила по отношение на медицинската етика. Любопитното е, че преди да влезе в квартала на болния, ако щял да лекува жена или дете, лекарят трябвало да бъде придружен от мъж, близък човек на пациента. По никакъв начин медикът нямал право да се пазари, да изнудва или да продава каквото и да е било на семейството. И най-важното – той трябвало да говори разбираемо, да не нагрубява и да не използва жестоки думи, а да се придържа към това, което ще е най-добре за пациента. И още: уважаването на личното пространство на страдащия и неразпространяването на информация за медицинското му състояние били важна част от лекарската практика.

В един от стихове си аюрведическият текст напомня, че медицинската наука и трупането на знания за нея нямат край. В тази връзка, лекарят бил длъжен непрекъснато да научава различни неща и да се развива. За неговото добро и за доброто на пациентите, той трябвало да обсъжда със свои колеги наученото, защото това именно водело до добри резултати и до постигане на щастие (една от основните висши цели в Аюрведа).

Макар и далече във времето, древната аюрведическа представа за редно и нередно има изключително ценна характеристика - тя може да се отрази в унисон с медицинската практика на нашето съвремие.

Статията е част от историята на: