Балнеолечение, практикувано от келтските лекари през 7 век

От 610г.

Популярен метод на лечение, за който историята на келтската медицина е съхранила доказателства, е лечебното изпотяване. За тази цел са се използвали баните с горещ въздух. Такива лечебни бани са известни с името ''Tigh nallnis". Те са били най-разпространени в северните части на Ирландия. Помещенията за тях са се изграждали изцяло от камък, били широки около пет фута, а дължината им достигала до около 7 фута.

В близост до лечебните бани се строяли малки басейни с дълбочина четири или пет фута. Когато помещенията се използвали, нужно било да се запали огън, подхранван с торф, за да стане много горещо. След почистването на торфената пепел, увитият в одеяло пациент влизал в стаята. Болният е трябвало да остане там, докато започне да се поти обилно. Веднага след това пациентът се потапял в басейна със студена вода, а след това се прилагал сгряващ тялото масаж.

Келтите са разчитали на целебната мощ на лечебните камъни. Такива камъни са се предавали по наследство в семействата. Именно по този начин някои стари ирландски фамилии, продължили родословието си до днес, могат да се похвалят с притежанието на подобни камъни. Една от тях е семейство Фицджералд. С подобен талисман от миналото могат да се похвалят и членовете на семейство Макарти.

Лечебни камъни, ползвани в миналото от келтски лечители могат да бъдат открити в църква, разположена в близост до Бъкрос. Пациентите, живели в началото на седми век (610 година) били водени, за да се лекуват с камъните, съхранявани в църквата.

Друг ранен хроникьор споменава за келтски метод на лечение с камъни, които са с грапава и пореста повърхност. В по-големите от тях издатините образуващи, в които се събирала вода. Вярвало се е, че ако пациент с ревматизъм поставел крайниците в такава вода, болката изчезвала. Водата от тези камъни се считала за ефикасна и срещу очни заболявания.

Статията е част от историята на:

• История на натуропатията