Билкови методи за лечение на болки в гърлото и дрезгавост на гласа от 17-ти век в Англия

Ако се върнем няколко века назад в Англия ще открием, че за лечение на болно гърло и прегракналост на гласа медиците там употребявали голям брой растения. Разбира се, за да се превърнат в лек, било необходимо въпросните билки да преминат през определена обработка и да бъдат прилагани в съответната дозировка.

В този ред на мисли, една ранна медицинска рецепта срещу дрезгавост на гласа, например, може да бъде открита в ръкописното издание "Booke of Medicines" на Джон и Джоан Гибсън, създадено между 1632 година и 1717 година. Сигурно ще ви е интересно да разберете, че въпросната рецепта включвала в себе си както билкови, така и "мистични"съставки. Тъй като в оригиналния си вариант тя била написана на староанглийски език, не можем да бъдем съвсем сигурни в точния й превод. Все пак, ако се нагърбим с нелеката задача да го преведем, той би звучал по следния начин: "консервирайте шест драми червени рози, пудра от 12 стръка мастик, половин грам митридат и 3 капки сярно олио. Докарайте всички съставки до състояние на електуарий; вечерта преди лягане приемете количество колкото орех от въпросната смес, както и веднага след ставане сутрин. Разполовете унция от таблетка за смучене от diatragacanthum frigidum и си легнете с нея в устата".

Ясно е, че, ако решим да следваме гореописаната рецепта в наши дни, най-напред бихме имали сериозни затруднения да я разберем. Няколко пояснения вероятно биха ни помогнали да си я преведем на по-нормален език. Би ни полезно да знаем, например, че т. нар. електуарий означава такава форма на лекарство, при която определена медицинска съставка се комбинира с мед или друга сладка субстанция. Терминът бил използван в Англия в по-минал период. Иначе, в билковата медицина есенцията от листата на някои видове рози все още се смята за укрепваща имунната система и предпазваща от настинки. Под "мастик" бихме могли да разбираме желиращото вещество, извличано от т. нар. мастиково дърво. Що се отнася до думата "митридат", която вероятно малцина от вас чуват за пръв път, тя трябва да се свързва с античната представа за "вълшебно" лечебно средство от миналото, което можело да съдържа най-много 65 съставки. То било широко използвано като противоотрова и се смята, че било създадено още през 1-ви век преди Хр. от Митридат VI от Понт. Съединенията на сярата пък открай време се използват в алхимията, както и в случаи на пресипналост на гласа и за възстановяване функциите на белите дробове. "Tragacanthum", в конкретния случай - охладен, била натурална дъвка, получавана чрез изсушаване на сока на няколко вида бобови растения от рода Astragalus; като дъвчащ агент растението намирало място в приготвянето на фармацевтични продукти. Можем да кажем, че от 17-ти век нататък при оплаквания, свързани с гърлото, най-често се прилагали или сладки сиропи, или електуарии.

През 1646 година британският билкар Джон Паркинсон публикувал своя трактат "Theatrum Botanicum", в който също били изброени няколко рецепти за болно гърло, някои по-познати от други – например, ментата.

До 18-ти век текстурата на електуариите започнала постепенно да се сгъстява и втвърдява чрез употребата на различни желиращи агенти в тях, с което да се преминава плавно към превръщането им в таблетни форми.