Биопрестъпления, станали част от историята на медицината

Биопрестъпленията могат да се дефинират като злонамерена употреба на биологични агенти, като мотивацията на извършителя обикновено е лична и не е обвързана с идеологическа, политическа или религиозна цел. Въпреки това биопрестъпленията представляват само малка част от престъпните нападения. Обикновено те са неуспешни, но за съжаление добре изпълнените опити може да бъдат смъртоносни.
Биопрестъпленията обикновено са извършвани от хора, имащи медицинско или научно ориентирано образование или са наели подходящо обучени съучастници. Престъпници дори без подходяща техническа подготовка успешно могат да извлекат от отрова от семената на рицинови растения, но като цяло арсеналът от оръжия за биопрестъпления, познат на историята на медицината е огромен. Предпочитани средства за извършването на биопрестъпления са различни престъпления са бактерии и токсини, какъвто например е рицинът. Като средство за атака влагането на биологичните агенти в храните е предпочитан метод пред директното инжектиране или локалното приложение.
Многобройните биопрестъпления са твърде разнообразни и разнородни и поради тази причина са докладвани често.
Един от най-ярките примери за извършване на хранително биопрестъпление се е случило в Япония през 1966. Твърди се, че д-р Митсуру Сузуки умишлено контаминирал хранителни продукти, лекарства, бариев контраст и шпатула със Salmonella typhi. Тези му действия довели до инфекция на над 12 човека, като четири от тях починали. Медикът е мотивирал постъпката си като акт на несъгласие и недоволство срещу системата за медицинско обучение и желание за цялостно държавно заплащане на изследванията за болести като тифоидната треска.
През 1995 г. д-р Дебра Грийн отрича вината си за убийство и опит за убийство на две от децата си по време на пожар, за който се твърди, че е умишлен. Обвиненията в опит за убийство произтичат от отравянето на съпруга й с рицин. Грийн е осъдена на доживотно лишаване от свобода.
Престъплението на д-р Сузуки е извършен през 1966 г., когато той и микробиоложката Даян Томпсън умишлено заразяват 12 свои колеги с Shigella dysenteriae. Тя изпратила имейл до колегите си, приканвайки ги да хапнат домашно приготвените сладкиши,  които тя оставила в стаята за почивка на лабораторията. В осем от 12-те жертви и в неизяден мъфин са открити S dysenteriae тип 2, идентичен с лабораторен фондов щам, който се съхранявал в медицинското заведение. Полицията научила, че приятелят на д-р Томсън е претърпял по-рано подобни симптоми и  бил хоспитализиран в същото медицинско заведение, където работи лекарката. Томпсън е фалшифицирала резултатите от лабораторните му тестове и впоследствие е осъдена на 20 години затвор.
Описани са убийства в Русия чрез директно инжектиране на дифтериен токсин през 1910 г., а в Индия през 1933 година хора са заразени с Y Pestis. Директор на норвежки старчески дом е осъден през 1983 г. за убийството на 22 пациенти, на които е инжектирано с производно на кураре. В биопрестъпленията е впрегнат и най-смъртоносният новопоявил се патоген на 20-ти век – на имунната недостатъчност. Съхраняван се доказателства за най-малко четири опита за убийство чрез инжектиране на кръв с човешкия имунодефицитен вирус.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие