Биохимични и аналитични успехи от 19 век, повлияли на историята на витамините

от 05 май 2016г., обновено на 09 май 2016г.

От 1827г.

Ако се опитаме условно да оразделим най-характерните периоди, важни за историята на витамините, то бихме посочили четири съществени етапа. Първият е белязан от емпиричните опити да бъдат третирани някои болести чрез прием на дадени храни. За втория е характерно "търсенето" на това какво съдържат лечебните храни, с които се лекували тези болести. По време на третия период учените се стремели да предизвикват появата на тези болести в експериментални условия на опитни животни, а през четвъртия се провеждали експериментално хранителни диети, за да се анализират основните хранителни фактори.

Така, до втората половина на 19 век, че напредъкът в областта на биохимията се превърнал в предпоставка довела до откритието на витамините. Концепцията за "храненето" нямало как да бележи особен напредък, тъй като на този етап не бил разработени аналитичните процедури за разграничаването на отделните хранителни вещества. Въпреки това, един от първите реални опити да се направи стойностно научно заключение по отношение на нутриентите, е направен от Уилям Праут (1785-1850). През 1827 година ученият изказал предположението, че телата на животните трябва да съумяват да си набавят чрез храната нужните им въглехидрати, мазнини, азот (чрез протеините). Праут нарича тази потребност на организмите "градивни елементи" (По темата е писал изследователят Маккълам през 1957 година). Определението "градивни елементи" по това време описвало "онези съединения, от които по-сложните тела са изградени и следователно, са техни първоизточници. Именно тези първоизточници следва да подлежат на анализ".

По този начин през 18 век било изследвано млякото. Така, по пътя на анализите то успяло да си извоюва репутация на пълноценна храна. Впоследствие, фактът че Праут е посветил времето си на написването на съвети по правилно хранене през 1827 и отново през 1834 година, бил доста логичен. Изследователят изградил цялостна философия за принципите на храненето, съобразно неговите виждания. Праут предположил, че тези органични незаменими съединения, са всичко от, което телата ни се нуждаели, за да бъдат здрави.

Отнело доста време (обхванало е остатъка от 19 век и част от 20-ти век), преди изследователите да осъзнаят, че в храната ни се съдържат и много други специфични, органични съединения. Като доказателство, че твърдението на Праут е грешно, биохимиците, открили витамините.

Статията е част от историята на: