Болестите в живота на Бетовен – глухотата, ревматизмът и чернодробната цироза

От 1770г. до 1827г.

На 26 март се навършват 196 години от смъртта на прочутия композитор Бетовен. Макар да са изминали десетилетия от тогава, причината за смъртта му все още е загадка за учените.

Повечето хора може би знаят, че той е страдал от глухота, но според експертите не е ясно на какво се е дължала тя. Някои предполагат, че Бетовен губи слуха си вследствие на шарка, а други – на болест на Пейджет (рядко заболяване на костите, придружено със силна болка). Глухотата му обаче се оказва не по-малко мистериозна, тъй като не настъпва рязко, както в повечето случаи, а се развива в продължение на 20 години.

Въпросите около здравословното състояние на композитора вълнуват и днес, но специалистите са сигурни в едно – животът му е бил белязан от много болка.

Силни стомашни болки и диария в детството

От ранно детство до смъртта си създателят на Деветата симфония страда от епизоди на силни стомашни болки и диария. Около тридесетата си година той получава първата от множеството атаки на „катар, придружен с висока температура“ (бронхит), „ревматизъм, засягащ ръцете и гърба му“, тежко главоболие и болезнено възпаление на очите. През последната година от живота си Бетовен получава асцит („жабешки“ корем, или подуване вследствие на натрупана течност) и първи пристъпи на повръщане с кръв, които вероятно са резултат от цироза на черния дроб. Аутопсията разкрива още, че великият композитор има атрофирали слухови нерви, атрофия на мозъка, абнормно удебелени и плътни кости на черепа, фиброза на черния дроб, който е покрит с нодули (възли) с размер на бобово зърно, увеличен и твърд панкреас и изменения в бъбреците.

Хронична интоксикация с олово

По данни от наскоро проведен анализ на кичур коса в организма на композитора са отчетени и високи нива на олово, но не и на живак.

От всички гореизброени болести специалистите смятат, че три имат най-сериозен негативен ефект върху неговия живот – синдромът на раздразненото черво, алкохолната чернодробна болест (цироза) и хроничната интоксикация с олово. Предполага се, че честите пристъпи на стомашни болки и диария са пряко свързани със синдрома на раздразненото черво. Алкохолната цироза е най-разумното възможно обяснение пък за фиброзата на черния му дроб, въпреки че размерът на нодулите по повърхността му, описани в доклада от аутопсията, не са типични за болестта. Хроничната интоксикация с олово, която уврежда нервитe, също не бива да се изключва като възможна диагноза поради две основни причини – завишените нива на олово в кичура коса и възможността виното, което Бетовен е консумирал, лесно да бъде смесено с вредния метал.

Противниците на теорията за отравяне с олово подчертават, че то е токсично и наистина причинява стомашен дискомфорт, но обикновено уврежда моторните нерви, което може да доведе до парализа, а не сетивните, каквито са слуховите. Освен това хроничната интоксикация с олово се характеризира с чести стомашни болки, които немският композитор е изпитвал, но и с гадене, повръщане, липса на апетит и запек (не диария), които при него не са наблюдавани.

Сифилис

Ако всички здравословни проблеми на великата личност могат да бъдат обяснени с една-единствена болест, то това би бил сифилисът, който е наричан още „великият имитатор“, тъй като клиничните му прояви са много разнородни. Неслучайно сър Уилям Ослър, канадски лекар, ненадминат в диагностицирането само със стетоскоп, и един от четиримата основатели на престижната болница Johns Hopkins, казва: „Който може да разпознае сифилиса, знае всичко за медицината.“

Инфекцията може да прогресира много бавно, в продължение на десетилетия. Когато навлезе в напреднал стадий, тя нанася сериозни поражения на всички онези органи, които са увредени и при самия Бетовен. За щастие, след откриването на пеницилина, повечето негативни последици от сифилиса, са забравени. Антибиотикът продължава да бъде особено ефективен в борбата с тежкото заболяване.

Източниците, в които се описват пациенти със сифилис преди ерата на антибиотиците, потвърждават, че е напълно възможно всички оплаквания да се дължат именно на инфекцията.

Глухотата при Бетовен протича с нетипична клинична картина

„Глухотата на композитора например се проявява по начин, който не може да се свърже с нито една позната днес болест“, твърди Филип Маковиак, почетен професор от медицинското училище към Университета на Мериленд. Той допълва: „За тридесетте си години опит като консултант по инфекциозни болести, не съм срещал пациент като Бетовен. От разговорите ми с други лекари – невролози и УНГ специалисти, разбрах, че и те не са. Колегите, които са практикували по времето, когато още не е имало антибиотици, са се сблъсквали с много такива случаи на бавно прогресиращо, билатерално увреждане на слуховите нерви, като най-често то е било причинено точно от сифилис.“

Последици от сифилиса

Периодичното възпаление на очите на композитора, което днес е известно като „интерстициален кератит“, удебелените кости на черепа, ревматизмът, който не предизвиква деформация на ръцете и гръбнака му, макронодуларната цироза, раздразнените черва, мигрената и увеличеният панкреас са често срещани симптоми на сифилис при пациенти, живели в годините преди откриването на антибиотика.

За хората е трудно да повярват, че Бетовен може би е страдал от сифилис и оттам са произтекли всички негови оплаквания. В сравнение с много други, по-екзотични заболявания, инфекцията сякаш изглежда неподходяща за мащабите на неговото величие. Мисълта, че сифилисът е лишил света от неговия талант, е трудна за приемане. Все пак, въпреки безспорния си талант, композиторът е човек като всички други.

Може би никога няма да намерим отговор на въпроса дали глухотата му е попречила да разгърне целия си потенциал или, точно обратното, разкрила е пред него цял нов, непознат до тогава свят – светът на полифоничната музика – най-ценният подарък, който той е направил на човечеството.