Начало История на медицината Болницата за емигранти на остров Елис

Болницата за емигранти на остров Елис

От 1902г. до 1932г.

Болницата за емигранти на остров Елис - изображение

Във филма „Кръстникът 2“ една от сцените, показваща миналото на Вито Корлеоне, изобразява култовият персонаж на огромната митница на остров Елис, където стотици емигранти влизат заедно на територията на САЩ. Сцената се опитва да наблегне на контраста между мечтите на младия сицилианец и жестоката реалност в Америка.

Детайлът, на който малко от зрителите обръщат внимание, е самата митница. Макар да е част от художествен сюжет, пристанището - пропускателен пункт за пристигащи по вода емигранти е напълно реално. То започва да функционира още през 19-ти век, като тогава се наблюдава голяма вълна на преселение на хората от Стария свят към Америка.

Заедно със заселниците, търсещи нови възможности пристигат и политически и икономически емигранти. Те бягат от жестоката действителност на индустриалните градове или принадлежат към някаква потисната група. По това време границите на страните в Европа са доста различни от съвременните, тъй като много от по-малобройните народи са под властта на големите континентални сили. Такива са поляците, които са под властта на Русия, ирландците - под тази на Англия, балканските народи са под османска власт и т.н.

 Медик преглежда емигранти на острев Елис

За да контролира огромния поток емигранти, правителството на САЩ създава митницата на остров Елис. Там органите на реда инспектират щателно новопристигналите, проверяват техните документи и багаж и решават дали пасажерът може да влезе в американската страна. По време на тези проверки се разбира, че някои от пътниците са болни от заразни болести, които през края на 19-ти и началото на 20-ти век се считат за нелечими. Такива са например холерата, туберкулозата и трахомата.

Първоначално властите на митниците поставят отличителни знаци върху дрехите на болните, след което им казват да отидат в най-близката болница. Това обаче не само е унизително емигрантите, но и доста неефективно. И тъй като всякакви опити за организиране на транспорт на заразените пристигащи до близките болници се проваля, правителството решава да построи огромен медицински комплекс на самия остров.

Така през 1902-ра година се появява болницата за емигранти на остров Елис. Тя служи като карантинна сграда за всички пристигащи, у които се забелязват симптоми на някаква по-сериозна болест. Друга функция на комплекса е клиника за пострадалите по време на самото пътуване.

Болницата се състои от 29 постройки, като повечето от тях служат за поставяне под карантина, но също така има няколко клиники, операционна зала, зала за възстановяване и т.н. Сградите са построени в периода 1902-ра - 1914-та година, като основният материал за тях са тухли, изпечени от изровената пръст по време на създаването на нюйоркското метро.

Остров Елис от птичи поглед

Още щом граничарите изпратят някой в болницата, пациентът бива подложен на няколко медицински прегледа, които имат за цел да установят естеството на заболяването. Ако пътникът не е заразен, той или продължава към вътрешността на страната, или остава в комплекса до възстановяването си. При наличие на заразна болест обаче емигрантът попада в някое от изолационните крила, където получава съвсем основни лекарски грижи. Там той остава до своето видимо оздравяване или до своята кончина.

Тези мерки могат да звучат крайно за нас, хората от 21-ви век, но през митницата на остров Елис минават по няколко хиляди пътника на ден. Много от тях са в недобро здраве, тъй като хигиенните условия на бежанските кораби не са никак добри. Медиците от болницата понякога приемат стотици пациенти ежедневно, а медицинската апаратура и медикаменти са в ограничен брой. Персоналът на комплекса просто не успява да се погрижи адекватно за всички пациенти.

През 1924-та година политиката на САЩ относно емигрантите се променя и пристанището на Елис престава да е основната морска митница на Ню Йорк. Болницата на острова започва постепенно да запустява, а през 1932-ра година е затворена напълно. През Втората световна война някои от сградите в комплекса се ползват като лазарет, а други - като лагер за пленени немски и италиански войници.

През 1954-та година болницата окончателно е затворена, като едва през 2014-та година вратите на комплекса са отворени за туристи. Днес мястото се ползва със смесена слава. От една страна то е символ на лошото отношение на властите към емигрантите, тъй като изолационните помещения стават лобно място за хиляди души. От друга страна историците признават ефикасността на болницата, понеже благодарение на нея нито една сериозна епидемия, идваща от Европа, не удря Ню Йорк, който по това време е най-големия град в света.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.abandonedspaces.com
Снимки: untappedcities.com / www.abandonedspaces.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Компании и организацииСнимкиЛайфстайлИсторияЛюбопитноСпорт