Борбата срещу инфекциозните заболявания у нас от 1945 година

От 1945г.

След Втората световна война мерките срещу заразните болести в България стават все по-агресивни и са насочени към ограничаване на разпространението им и по-навременното справяне със заразните състояния. Основен проблем представлява въшливостта, която е пряко свързана с и довежда до регистриран висок процент болни от петнист тиф. Когато тя се поставя под контрол и започват да се прилагат ефикасни средства срещу нея, заболеваемостта от петнист тиф, съвсем естествено, рязко намалява.

Нещо повече, от петдесетте години нататък борбата със заразите започва все по-сериозно да придобива задължителен характер. Ето и доказателството: голяма част от заразните състояния се регистрират, хоспитализацията на много от тях се регламентира, а на малчуганите задължително се поставя ваксина срещу туберкулоза, детски паралич, дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, дребна шарка, паротит и рубеола. С въвеждането на задължителната ваксинация срещу изброените, значително се понижава заболеваемостта от някои от тях и най-вече – от дифтерия, морбили, епидемичен паротит и от туберкулоза. Това, на практика, са инфекции, срещу които вече има утвърдена профилактика. Висока остава заболеваемостта по отношение на онези инфекциозни болести, за които няма ваксини и срещу които не са утвърдени още мерки за превенция на официално равнище. В крайна сметка, в разглеждания период най-голямо предизвикателство се оказват стомашните инфекции – хранителните интоксикации, салмонелозите и шигелозите. Сред мъниците чести са случаите от ешерихиози, резултатът от които са големи епидемии, възникващи дори /и най-често/ в обхвата на лечебните заведения. По същото време са откриват и нови патогенни организми, причиняващи салмонелози, между които т. нар. салмонела изанги. Тяхното епидемично разпространение се локализира главно в Южна България и води до голям брой драстични случаи.

Финалът на първата половина на миналия век се характеризира с "активизиране" на острите вирусни хепатити – най-вече на хепатит А. Иначе, средният брой на заболелите от хепатит на годишна база е приблизително от 2000 до 10 000. По-малко са пациентите, които страдат от хепатит B. Може да се каже, че изключително постижение за страната ни от този период е елиминирането на детския паралич, което се случва в края на 50-те години на 20-ти век. Поводът да се вземат по-сериозни мерки срещу състоянието е избухналата епидемия от полиомиелит през 1957 година, когато заболяват повече от хилядa души. За да овладеят положението, медицинските власти у нас въвеждат задължителна ваксинация ваксина. Както се досещате, въпросната мярка довежда до унищожаването на заболяването, макар че през 1966г. се появяват отделни случаи при деца, нетретирани с животоспасяващата субстанцията.

Голямо предизвикателство се оказват и вирусните хеморагични трески. За пръв път за съществуването им у нас се разбира през 1952 година, а принос за това има д-р Неклюдов от Стара Загора. Специалистът се наема с нелеката задача да опише и проучи тяхното проявление. Впоследствие се създава и ефективно се прилага нашенска ваксина, както и специален български препарат - хиперимунен противохеморагичен имуновенин. Употребата на лекарството допринася за намаляване на разпространението на въпросните инфекции.

В заключение можем да кажем, че до края на първата и в началото на втората половина на миналия век срещу инфекциозните заболявания започва да се действа информирано, с все по-голям акцент върху профилактиката спрямо тях.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: San Diego County News Center

Статията е част от историята на:

• История на заразните заболявания в България