Борба със суеверията и тяхното отражение в лечебното изкуство и здравето

От 1819г.

Изследователите, проявили интерес към изучаването на суеверието в народната медицина на България вероятно са били привлечени от забележителната изобретателност на нашите предци да манипулират и въздействат над примитивното население, неспособно и неподготвено да се бори срещу тежките заболявания. Целта на подобен вид манипулация е да се установи едноличната власт на манипулатора и да се гарантира възможността за осигуряването на определени облаги. Ако суеверията, касаещи народната медицина по българските земи бъдат анализирани, то на първи план би се откроила склонността на разпространителите им към схематичност в мисленето, а след това ще се прояви примитивността и наивността на потърпевшите, жертва на суеверните внушения.

Немалко българи, живели в периода на Късното средновековие и Възраждането са посветили живота си на желанието да подобряват книжовността и осведомеността на народа ни, съхранявайки чувството ни за национално самосъзнание. Те били наясно от потенциалната опасност, която суеверията можели да причинят. Начинът да изразят несъгласието си, били техните писмени творби. Такива творби са например сборниците с поучителни слова на Йосиф Брадати (датират от втората половина 18 век) и Никифор Рилски. Според двамата книжовници жените са най-застрашени от вредното влияние на суеверията. Поради тази причина Никифор Рилски в неговото „Слово заради магесници и самовили, и бродници, и залагание, и баяние”(съхранено е в Софийската народна библиотека, а конкретното му име е „Ръкопис № 325”) заключва: "И аз по много земи ходих и не съм видял толкова много магесници както в тая наша земя българска, и самовили, и бродници. По другите земи имат други грехове, по-лесно получават покаяние, понеже няма по-тежък грях да се откаже човек от Христа", тоест от традиционната вяра като опора на моралното и националното ни самосъзнание.

Против суеверията се обявява и Йоаким Кърчовски в "Различна поучителна наставления" (Будапеща 1819 година). През 1855 година в Цариград излиза "Огледало на гръко-арнаутските магесници", съставено от възрожденеца Георги Икономов. В него авторът успява да разобличи някои гадатели и мними народни лечители.
Друго подобно сатирично изобличение е постигнато в стихотворението "Билеринът", публикувано през 1857 година в "Цариградски вестник". Автор на това стихотворение е хирургът д-р Петър Протич, който е първият български професор, преподавал в Букурещката медицинска академия. Този акт на медика показва по категоричен начин позицията, отношението и оценката на немалко образовани българи към суеверията.
Българската интелигенция в лицето на Петко Славейков, неговият син Иван Славейков, Васил Чолаков, Захарий Даскалов дава категоричен отпор срещу разпространяваните между хората „Вечни календари” с предсказания, написани от Мартин Задека и „астронома” Казамия. Друго такова издание според автора на книгата „Суеверие и медицина” Иван Боров е „Камък падна от небето”.

Българските просвещенски автори се обявяват против вярванията в съществуването на змейове, вили и самовили в във възможността за урочасване. Израз на тяхното недоволство е публикуването на отворено писмо до Екзарх Йосиф в българския емигрантски вестник „Право” през 1873 година. В него, авторът му Васил Чолаков призовава Българската екзархия да  предприеме действия срещу разпространението сред народа на някои езически вярвания. Така, с обединени усилия, българската интелигенция от периода на Късното средновековие и Възраждането и църковната институция се борили с опасното разпространение на суеверията.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина