Бръснар-хирурзите – главни изпълнители на лечебно кръвопускане

от 29 авг 2014г., обновено на 26 апр 2018г.

От 1210г.

Лечебното кръвопускане се считало за деликатна медицинска манипулация, която можело да се окаже фатална, ако не се изпълнявала правилно. През средновековния период кръвопускането, както и някои по-леки хирургически интервенции се правели от бръснари (известни били и като бръснар-хирурзи).

В ранното Средновековие услугите им процъфтявали. Те имали допълнителни възможности да практикуват разнообразни медицински процедури, тъй като свещениците били инструктирани да се откажат от практиката да оказват медицинска помощ и да се концентрират върху религиозните си задължения.

Духовниците били предупредени многократно от папа Инокентий II през 1131 г., от Латеранския съвет, както и от още пет независими съвета да не отделят време за задълженията, свързани с тялото, ако те са за сметка на тези, свързани с душата.

Така до 1210 година бръснар-хирурзите в Англия формирали "Гилдия на бръснар-хирурзите". Членовете на тази организация били разделени на "бръснар-хирурзи с дълга роба" и бръснар-хирурзи с къса роба. С течение на времето последните получили забрана да извършват хирургически интервенции, различни от кръвопускане, правене на различни видове превръзки на рани, поставяне на вендузи и пиявици, бръснене, екстракции на зъби и правене на клизми. Основните операции били в ръцете на специалисти, при които тези занимания били наследствен занаят.

Бръснар-хирурзите извършвали манипулацията по кръвопускане по доста любопитен начин. Първо давали на пациента да стиска с ръката, която ще кърви пръчка, за да се упражни по-високо налягане на червената течност в кръвоносния съд. Бяла чиста лента играела ролята на турникет, пристягащ областта над вената, която щяла да кърви най-силно. След няколко движения на дланта вените на предмишницата ставали ясно различими, а изпълняващият манипулацията правел малък разрез.

Опасностите, които можели да се предизвикат от необразовани и неквалифицирани бръснари не били малко и се отбелязвали периодично. В древността Гален се оплаквал нееднократно от вредите, нанасяни от шарлатаните "лекували" пациенти през Средновековието.
Ланфранк, който пък бил изключителен хирург, през 1315 година започнал гласно да протестира срещу тенденцията кръвопускането да се извършва от бръснари, жени и шарлатани. Въпреки това, практиката се запазила до 17 век.

Статията е част от историята на: