Бхавамишра: аюрведическият лекар от Средновековието

от 23 фев 2016г.

От 1350г.

Периодът от 10-ти до 16-ти век бил значително непродуктивен за аюрведическата литература. Причината за това били различните чужди нашествия, както и вътрешни сътресения на територията на Индия, които попречили на аюрведическите лекари да експериментират и да изследват на свобода, както и да опишат откритията си.

В тази връзка, една от малкото запазени аюрведически творби и всъщност - последната от Средновековието, която може да се похвали с богато съдържание, била "Bhavaprakasha", написана между 14-ти и 15-ти век от Бхавамишра.

Бхавамишра допринесъл много в систематизирането на съществуващите до този момент представи за здравето. Нещо повече, авторът обогатил наличната медицинска информация с обширни наблюдения върху открити и изучени от него самия болести, методи за лечение и билки. Той пръв забелязал и описал специфично медицинско състояние, наречено "Phiranga roga", което очевидно се свързвало с тогавашната представа за сифилис. Според аюрведическия лекар, страшната болест вероятно била пренесена в Индия от европейците. Той именно бил първият, който се опитал да третира болни от сифилис с медикаменти, съдържащи живак.

Лекарят бил на мнение, че лечението на всяко състояние трябва да започне веднага с появата на първите симптоми. "Лечението не трябва да се неглижира, да се отлага във времето с надеждата, че болестта е незначителна и слаба. По-леко или не, всяко състояние може да причини злина, както огънят, неприятелят и отровата". ("Bhavaprakasha").

Бхавамишра наблюдавал и нарушения във функционирането на редици органи на човешкото тяло, а в специален раздел от своята творба описал проблеми, свързани с далака и черния дроб. Негови били думите: "Лекарят никога не трябва да се срамува, ако не знае името на някое заболяване, защото няма правило, което да твърди, че всяко заболяване трябва да има специфично име". ("Bhavaprakasha")

Древният индийски лечител поместил в "Bhavaprakasha" и подробни рецепти за приготвяне на разнообразни лекове от различни билки, събирани от цял свят. Впрочем, Бхавамишра опровергал съществуващото до тогава схващане, че Аюрведа е наука, която страни от това да взаимства идеи и медицински теории от други науки.

Напротив, като последовател на древноиндийския специалист по вътрешни болести Шарака, Бхавамишра също вярвал, че медикът е длъжен да се обучава непрекъснато, както и да споделя своя опит с други специалисти. Аюрведическият лекар безспорно бил с иновативно за онова време мислене.

Статията е част от историята на: