Ваксиниране срещу рубеола на жените в детеродна възраст от 1971 до 1989 година в САЩ

от 31 авг 2015г., обновено на 20 яну 2016г.

От 1971г.

Все по-често бременните жени или желаещите да забременеят започвали да осъзнават реалната опасност и последствията от евентуалното заразяване с вируса на рубеолата. Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) в САЩ горещо препоръчвал на доставчиците на ваксини да питат всяка една жена дали е бременна, или желае да забременеете през следващите 4 седмици. Тези въпроси били още една превантивна мярка, защото бременните или желаещите да забременеят не трябвало да бъдат ваксинирани. Всички други жени следвало да бъдат имунизирани срещу опасното заболяване, след като бъдат информирани за потенциалните рискове от ваксинацията по време на бременност. ACIP не препоръчвал провеждането на рутинните скринингови изследвания за бременните жени преди противорубеолната ваксина.

Ако една бременна жена все пак била ваксинирана или ако забременеела в рамките на четирите седмици след ваксинацията, тя трябвало да бъде съветвана и консултирана редовно относно въпросите за здравето на плода. Въпреки това ваксинацията срещу рубеола по време на бременност обикновено не се превръщала в причина за прекратяването на бременността.

Когато противорубеолната ваксина била лицензирана постепенно започнали да възникват притеснения относно жените, ваксинирани по невнимание, докато са били бременни или малко преди зачеването. Тази притеснения били породени главно от тератогенността (възможността да възникнат деформации на плода в утробата на майката) на „дивия” („теренния”) щам на вируса на рубеолата. За да се определи дали би възникнал синдром на вродената рубеола при децата на такива майки, Центрът за контрол и превенция на заболяванията, създаден на 1 юли 1946 година в Атланта (щата Джорджия), започнал да поддържа регистър, който обхващал времевия период от 1971-1989 година. Регистърът за ваксинациите по време на бременността (The Vaccine in Pregnancy (VIP) Registry) съдържал документи с информация за жените, получили противорубеолна ваксина през бременността си.

Въпреки че наличието на субклинична инфекция на плода се потвърждавало серологично при приблизително 1% -2% от децата, родени от ваксинирани жени, независимо от щама на ваксината, данните от Центърът за контрол и превенция на заболяванията и VIP регистъра не отчитали наличието на синдром на вродената рубеола при децата на общо 320-те възприемчиви жени, за които е била събрана информация от 1971 до 1989 година. Наблюдаваният риск от възникване на малформации вследствие на ваксината е 0%, с максимум теоретичен риск от 1,6%. Рискът за здравето на плода изглеждал изключително нисък, а поради тази причина прекъсването на бременността не се препоръчвало и често се отричало. Необходимо било единствено провеждането на по-често и задълбочено индивидуално консултиране на бъдещите майки.

На 30 април 1989 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията преустановил воденето на регистъра за ваксинациите по време на бременността (известен като VIP регистър), а Консултативният комитет по имунизационните практики (ACIP) продължавал да твърди, че поради малкия теоретичен риск за увреждане на плода, бременните жени не трябвало да бъдат ваксинирани.

Статията е част от историята на: