По пътя към великите открития ... Иля Мечников

Пристигайки в Гьотинген, Иля Мечников е отправил молба към проф. Кеферщайн за съвместна работа с него за изучаване на гръбначаните животни. За да го изпита професорът му е възложил да направи дисекция и да препарира гущер.

Тъй като Иля бил доста нервен и манипулациите не му се отдавали много, той правил доста технически грешки, с което Кеферщайн е бил изумен имайки предвид хубавите отзиви, които е чувал за него дотогава.

С това съвместната им работа е приключила и без много да мисли Иля се е насочил към проф. Хенле, станал известен със своите открития в областта на отделителната система и по-точно - бъбреците. Съвместната им работа върху хистологичното проучване на жаби не продължава дълго след като Мечников се отказва и от тази си работа.

Значително развитие в работата му настъпва в Мюнхен, когато немският зоолог Карл Зимболд му дава възможност за самостоятелно изследване ембриологията на насекомите.

***

Завръщайки се в Неапол е изучавал главоногите мекотели – цефалоподи и установил, че зарадошните им слоеве са много близки до тези на гръбначните. С това той отново е затвърдил своята теория, че съществува тясна връзка между гръбначните и безгръбначните, следователно – животните имат непрекъснат еволюционен процес.

В своите проучвания върху различни насекоми и скорпиони е успял да установи, че всички те притежават зародишни слоеве. Неговият извод: Съществува тясна и непрекъсната връзка между низшите и висшите животни.

***

Изучавайки различни морски гъби е установил, че имат 3 зародишни слоя, идентични с тези при другите животни. Впечатление му е направил фактът, че при някои от низшите гъби средният слой, мезодерма, се развива преди вътрешният слой – ендодерма и клетките на мезодермата изпълняват добре храносмилателните си функции, както тези на ендодермата.

Тези си наблюдения прибавя към изводите, до които е достигнал с изследването на червеят Геодемус билинеатус, при който въпреки липсата на храносмилателна кухина има клетки, в чиято вътрешност се осъществява храносмилането.

***

Когато случайно попада на посеви, нападнати от вредните житни бръмбари, Иля дори не се замисля и веднага се заема с разгадаване на проблема. Наблюденията му го водят до извода, че бръмбарите умират в резултат на гъбно заболяване. Съмненията му се затвърждават, когато един ден е видял, че загиналите бръмбари са увити от гъбовидно растение, което според него е довело до заболяването и смъртта на бръмбарите.

Решен да докаже своята хипотеза, той умишлено предизвиква епидемия сред житните бръмбари, заразявайки ги с гъбичката Мускардин. Резултатите били налице – гъбичката заразявала бръмбарите в резултат, на което те се разболявали и умирали.

С този свой експеримент, Иля Мечников в приложил за първи път микологичният принцип в борбата срещу вредителите в селското стопанство.

***

С изучаването на различни медузи пък е успял да направи заключението, че средният мезодермален слой е основен при първичното храносмилане.

Статията е част от историята на:

• История на Иля Мечников