Вентилатор за изкуствено дишане на Етсен от 1950 година

От 1950г.

Анестезията може да намали способностите на пациентите да дишат самостоятелно. Анестезиолозите често имат пряка роля в развитието на оборудването, необходимо за вентилация на дихателните пътища, защото те носят пряка отговорност за обдишването на пациентите по време на манипулации, в които е нужен прием на анестезия. Д-р Бенджамин Етсен (1908-1987) е въвел в употреба създаденият от него ръчен вентилатор за обдишване в средата на 1950-те години. Работата на неговия апарат може да се определи като своеобразен скок в развитието на вентилационната техника за обдишване.

Преди появата на спешните чанти за реанимация и модерните вентилатори, когато се е налагало анестезиолозите ръчно да обдишват пациентите. Анестезиологът трябвало да изчисли изтласкания от ръката му въздушен обем. Желанието да се създаде устройство, което да позволява на анестезиолозите да доставят без изчисления желаното количество въздух към пациента е реализирано за пръв път през 1941 година от Д-р Етсен, когато медикът е работил в програма на разменни начала, под ръководството на д-р Ралф Уотърс в Медисън, Уисконсин.

През 1950 годана, след като д-р Етсен е станал професор и почетен председател на катедрата по анестезиология в университета "Tufts University" лекарят е започнал да провежда щателно тестване на своето изобретение. Неговият апарат започнал да се произвежда от компания "The Ohio Chemical and Surgical Equipment Company". За да се използва от анестезиолозите вентилаторът на Етсен, медиците трябвало да поставят лакътя си на тапицираната подложка и да натиснат буталото до желания обем, изписан на скалата на апарата. Измерването на обема се определяло благодарение на схема, известна като Радфордова номограма, която си служи с няколко променливи за отделните пациентите, каквито са телесното тегло и дихателната честота.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици