Вернер Форсман - лауреатът, чието постижение остава неизвестно за 20 години

От 1904г. до 1979г.

Вернер Форсман е един от лекарите, допринесли значително за развитието на кардиологията през 20-ти век. Неговото основно постижение е прекарване на катетър в кубиталната вена и достигане на сърцето през кръвоносния съд. Днес тази процедура се ползва в множество операции, както и за поставяне на медикаменти директно в предсърдието. Странното в историята на немския медик е, че постижението му остава незабелязано повече от 20 години.

Ранни години

Вернер Форсман е роден в Берлин през 1904-та година. Завършва гимназията Askanisches Gymnasium, а след това следва в Берлинския университет. След като завършва през 1929-та година, кара няколкомесечен стаж в университетската болница. Оттам получава препоръки за работа и още същата година става част от персонала на болницата Август Виктория в Еберсвалде - малко градче край германската столица.

Именно там Форсман стига до заключението, че тънките катетри, използвани да отвеждат урината на хоспитализираните пациенти, могат да достигнат до сърцето през някои кръвоносни съдове. Медикът смята, че подобна интервенция може да е особено полезна при поставянето на медикаменти директно в предсърдието.

Вернер Форсман се опитва да получи официално разрешение от директора на болницата, чрез което да извърши операцията върху себе си в лабораторни условия. Управителят обаче се обявява категорично срещу подобна интервенция, тъй като клиниката няма официално разрешение за провеждане на експерименти. Освен това обяснява на младия лекар, че подобно начинание може да завърши със смърт.

Откритието на Форсман

Въпреки категоричния отказ, Форсман решава да извърши операцията върху себе си. Той успява да убеди една от медицинските сестри - Герда Дитцен - да му асистира по време на интервенцията. Дитцен се съгласява, като единственото й условие катетърът да бъде поставен в нейното тяло. Сестрата настоява, че не може да поеме отговорност за живота на неин колега.

Вернер Форсман привидно се съгласява и кара сестрата да легне на операционната маса, след което закопчава краката й за таблата, както е практиката по време на операция в началото на 20-ти век. Той убеждава Дитцен, че лявата й ръка е под въздействието на местна упойка, но всъщност поставя анестезията в собствената си предмишница. Докато чака медикаментът да подейства, се преструва, че подготвя своята „пациентка“ за експеримента.

Когато упойката обезчувствява предмишницата си, Форсман прави тънък отвор в кубиталната си вена и поставя вътре стерилизиран катетър с дължина 60 см. Когато вижда, че тръбичката изпъква по цялата му ръка и лявата част на гърдите, той развързва дясната ръка на Герда Дитцен и я моли да извика лекарите от отделението „Рентген“, които да видят дали операцията е успешна. След това внимателно спира кръвотечението с предварително приготвени превръзки.

Оказва се, че катетърът наистина е влязъл в дясното си предсърдие. Въпреки това постъпката му е осъдена като безразсъдна и нарушаваща политиката на болницата. Медикът е преместен в клиниката Шарите, където получава редовна позиция като хирург и правото да продължи опитите си, но без да получава заплащане за допълнителните си дейности. Там Форсман отново изпробва операцията върху себе си, като този път поставя медикаменти директно в предсърдието си.

Въпреки че интервенцията дава резултат и се използва за реалното лечение на пациент на клиниката, хирургът новатор е уволнен дисциплинарно, тъй като е категоризиран като твърде безразсъден и склонен да поставя живота си в ненужен риск. Младият медик е отстранен през 1932-ра година, но получава добри препоръки относно работата си като кардиолог.

Късен живот и признание от общността

През 1933-та година Вернер Форсман се жени за Елизабет Енгел и решава да изостави своите експерименти. Той също така сменя призванието си и започва да оперира в сферата на урологията. Същата година става член на поемащата управлението на Германия Националсоциалистическа партия.

По време на Втората световна война е военен медик и достига до чин майор. След края на конфликтите попада във военнопленнически лагер, но едва в края на 1945-та е пуснат на свобода, тъй като не е обвинен в престъпления срещу човечеството. След като е освободен, се мести в региона Шварцвалд, Югозападна германия, където работи като дървар, а след това като общопрактикуващ лекар и уролог.

По време на престоя си във военнопленнически лагер, трудовете на Вернер Форсман попадат в ръцете на Андре Курнан и Дикинсон Ричардс, които използват метода за създаването на метод за диагностициране на сърдечни проблеми на базата на откритието на немския медик. През 1956-та година тримата печелят Нобелова награда за физиология или медицина.

След признанието на труда на Форсман, последвано от множество почетни титли в различни академични кръгове, хирургът придобива международна слава и дори става професор в Университета в Майнц.

Вернер Форсман има шест деца, две от които също стават новатори в сферата на медицината. По ирония на съдбата медикът умира от сърдечен удар през 1979-та година в градчето Шопфхайм, намиращо се в Шварцвалд.

Редактор: Георги Динев