Вероятни причини за кататонията на английския крал Хенри VI

Повечето европейски държави могат да се похвалят с хилядолетната си история, като през по-голямата част от съществуването си са били монархии. Именно затова страниците на учебниците по история са пълни с биографиите на най-различни монарси. Някои от владетелите са могъщи завоеватели, други - мъдри книжовници.
Някои от кралете в миналото се оказват слаби управници, което води до тежки периоди в историята. Подобен е и случаят с Хенри VI, чието царуване е прекратено от избухналата в края на 16-ти век гражданска война в Англия, наречена от историците Войната на розите.
Войната на розите е един от най-кървавите конфликти в средновековната история на Обединеното кралство, тъй като разтърсва страната в продължение на 30 години. Причината за продължителността на сраженията е изключително слабото управление на Хенри VI, който през целия си живот не поема никаква реална отговорност за страната си. Причината за това е, че монархът страда от неизяснено до днес ментално заболяване.
Странностите на бъдещия крал са забелязани от хронистите още през ранните години от живота на престолонаследника. Той се държи изключително свито, отказва да носи ярките и отличителни одежди, които са характерни за аристокрацията през Средновековието и не показва особена решителност при взимане на решения. Някои от съвременниците му го описват като „жалостив по детски и неспособен да воюва“.
Хенри VI продължава да е затворен в себе си, лабилен мъж дори след коронацията си. За разлика от своя баща - Хенри V - младият крал не успява да поеме яздите на Англия с твърда ръка, а предпочита да се вслушва изцяло в съветите на своите приближени. Това води до силно децентрализиране на властта, тъй като управлението на островната страна се извършва от този, който е спечелил временния интерес на монарха.
Кулминационния крах в управлението на Хенри VI започва със загубата на провинция Бордо, намираща се в днешна Франция. При новините за поражението кралят изпада в кататоничен шок, който продължава близо една година. През това време монархът е почти обездвижен, не говори и не е способен да възприема заобикалящата го среда. Заради заболяването си пропуска раждането на единствения си син.

Дори след като излиза от ступора, английският монарх не успява да се възстанови напълно до края на живота си. Това води до тотален срив на престижа на трона, което от своя страна води до гражданска война между двата клона на кралската фамилия.
И до днес историците спорят какво точно е заболяването на Хенри VI. Водещата теория е, че става въпрос за шизофрения или депресия. И двете състояния могат да доведат до кататоничен ступор, при който пациента да не е в състояние да осмисля заобикалящия го свят. Повечето академици обаче подкрепят теорията, че монархът страда от кататонична шизофрения, тъй като тази болест се наблюдава при неговия дядо - френския монарх Шарл VI.
Шарл VI, наричан още Шарл Лудия, страда от тежка форма на шизофрения, чиито проявления са пристъпи на психоза, халюцинации и заблуда. Един от най-известните епизоди на френския владетел е неговото самовнушение, че е направен от стъкло и не бива да се докосва до твърди повърхности, тъй като може да се строши.
Съществува и теория, че Хенри VI страда от религиозна делюзия. Това е състояние, предизвикано от прекалената вяра в свръхестествената божествена сила. Страдащите от този феномен обаче обикновено описват божествени чудеса или се самообявяват за религиозни фигури месии и дори богове. Симптомите на английския владетел не съвпадат особено с характерните проявления на това състояние.
Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания