Виждания за магнетизма на Франц Месмер

През 1774 година Франц Месмер предизвикал т.нар. "изкуствен поток от енергия", насочвайки го към пациентката Франсиска Ойстерин, страдаща от пристъпи на истерия, за които приемала препарат, съдържащ желязо. По различни части от тялото на момичето медикът разположил магнити. Тя съобщила, че усеща потоци, подобни на мистериозна течност, преминаващи през тялото й. Те облекчавали симптомите й в продължение на няколко часа. Франц Месмер не вярвал, че самите магнити могат да постигнат пълно излекуване. Той считал, че лично той е допринесъл за излекуването на момичето със своя т.нар. животински магнетизъм, натрупан по време на работата му. Скоро след това ученият спрял да ползва магнитите в неговите методи на лечение. Същата година той започва да работи с Максимилиан Хел. 

През  1775 година Франц Месмер бил поканен да сподели мнението си пред Мюнхенската академия на науките относно екзорсизма, извършван от Йоан Йозеф Гаснер, който е свещеник. Месмер казал, че докато Гаснер е искрен в своите вярвания, неговите лекове ще бъдат от полза, защото той притежава висока степен на животински магнетизъм. Тази конфронтация между светските идеи на Месмер и религиозните вярвания Гаснер маркира края на кариерата Гаснер, както и (според Анри Еленберг) появата на динамичната психиатрия. 

Скандалът, който последвал неуспешния опит на Месмер  за лечение на слепотата на 18 годишната пианистка Мария-Терезия Паради го подтиква да напусне Виена през 1777 г., а през февруари 1778 година медикът се премества в Париж, наемайки апартамент в част на града, предпочитана от богатите хора. Там той създава медицинската си практика. Париж скоро се разделя на хора, които смятат, че Франц Месмер е шарлатанин, принуден да избяга от Виена и такива, които считат, че той е направил голямо медицинско откритие. 

В първите си години в Париж ученият се опитва и не успява да се получи от Кралската академия на науките и от Кралското дружество по медицина официално одобрение на своите доктрини. Месмер единствено намира поддръжник на своите идеи в лицето на Шарл Делсон, който впоследствие става негов ученик. През 1779 благодарение на насърчението на Делсон Месмер написва книга от 88 страници, озаглавена „Mémoire sur la découverte du magnétisme animal” („Мемоари по откриването на животинския магнетизъм), към която той прилага и прочутите си 27 Предложения. Тези предложения очертават неговата теория по това време. 

Според Делсон Месмер дефинира понятието здраве като своеобразен свободен поток от жизнени процеси, преминаващ чрез хиляди канали в телата на хората. Болестите се причиняват от фактори, възпрепятстващи този поток. Преодоляването на тези препятствия и възстановяването на потока от предизвиканите кризи възстановява човешкото здраве. Когато природата не успява да възстанови спонтанно баланса в организма, контактът с човек, управляващ животинския магнетизъм трябва незабавно да се осъществи и да се предостави средство за защита. Месмер единствено има за цел да подпомогне или да провокира усилията на природата. Например, за да се излекува един психически нестабилен човек трябва да се предизвика пристъп на лудост. Предимството на магнетизма според учения, е че управлението и ускорението на подобни кризи е контролирано.