Византийски болници, функционирали от 4 до 12 век

Византия е първата древна империя, в която специално създадените лечебни заведения процъфтяват. Те обикновено са се създавали от църквите или с подкрепата на империята. Въпреки че подобни болнични заведения са съществували в Древна Гърция и Рим, разликата между тях византийските, била доста отчетлива, тъй като болниците в Елада и Рим били предназначени най-вече да обслужват военните. Цивилните граждани постъпвали в тези институции, главно за да си отидат от света смирено и без да са в тежест на роднините си.

Големите византийски болници в Константинопол и Тесалоники (Солун) функционирали на доста по-различен принцип – там се правело всичко възможно да се спасят пациентите, а не да бъдат "изпратени" с достойнство.    

Първата византийска болница била построена от Василий Велики в края на 4-ти век, и въпреки, че тези институции процъфтявали, още болнични институции започнали да се строят във византийските провинции, едва през 8 и 9 век (при все, че съществувала специална Юстинианова субсидия за „частните” лекари, с която те работели безплатно в рамките на 6 месеца в годината). Историята свидетелства, че Византийската медицинска практика била съсредоточена в голяма степен върху функционирането на болниците и диспансерите, оформящи заедно цели процъфтяващи болнични комплекси. Историческите данни свидетелстват за наличието на строга йерархия на медицинските лица - главните лекари (archiatroi), старшите медицински сестри (hypourgoi) и санитарите (hyperetai).

Византийските лекари се радвали на доста добро обучение, някои от тях са изучавали лечебното изкуство в университета в Константинопол, още повече, че медицинската наука и професия във Византия се превърнала в обект на мащабни изследвания се е превърнала в обект на изследване от периода на

Византия (въпреки огромната популярност на великите лекари от древността, статутът на медицината като научна дисциплина бил значително подобрен чрез прилагането й като част от неформалното образование (особено в Университета на Константинопол)

Тази принципност, формирана постепенно във времето, на базата на добрия професионализъм (подобно на организацията, наложена във византийската бюрокрация) има много общи белези с днешните болни. Така, двете най-големи византийски болници в Константинопол, функционирали през 12 век работили с добре обучени медицински специалисти (включително и с жени лекари). Те можели да се похвалят с няколко вида отделения, където се лекували различни видове заболявания и се прилагали изпитани систематични методи на лечение.

Още по темата:

• Роля на енциклопедията "Synagogae Medicae" на Орибасий във византийската хирургична практика
• Византийски медицински източници, датиращи след 515 година
• Описание на причините за образуването на аневризми от Етий Амиден
• Лечителят Василий Врач – богомилската заплаха в тила на Византийската империя от 12 век