Византийски медицински източници, датиращи след 515 година

От 515г.

Може да се твърди, че първият византийски лекар, за когото е съхранена историческа информация, е авторът на ръкописа "Vienna Dioscurides" ("Виенски диоскорид"), написан около 515 година за дъщерята на император Олибрий. Подобно на повечето византийски лекари, и този автор е събирал информацията за своя материал от древните медици Гален и Хипократ, макар че византийските лекари са разчитали и на знанието, съхранено и от някои по-съвременни гръцки и римски източници.

Орибасий, вероятно е сред най-продуктивните византийски медицински автори, посветили времето си на описването на лекарското знание. Той често е добавял своето мнение и предположения сред записките си, които са били високо ценени, но от гледна точка на съвременното медицинско познание са се оказали погрешни. Няколко от неговите произведения, заедно с тези на други византийски медици, са преведени на латински, и в крайна сметка, са преведени още веднъж, за да се използват до края на епохата на Просвещението.

Друг византийски трактат, написан от лекаря Николас Мирепсос, живял около тринадесети век, е сред основните фармацевтични документи, ползвани от парижкия Медицинския факултет до 1651 година.

Византийският тракт на Деметриос Пепагоменос (от тринадесети век), касаещ заболяването подагра е преведен и публикуван на латински от пост-византийския хуманист Маркус Мусерус през 1517 във Венеция. Ето защо, спокойно може да се опровергаят неоснователните доводи на някои историци, че Византия е имала ролята на своеобразен "превозвач" на античните медицински знания до епохата на Възраждането. Известно е, например, че в края на дванадесети век италианският лекар Роджър от Салерно е бил силно повлиян от трактатите на византийските лекари Етий, Александър от Тралес и Павел Егина.

Един от последните византийски медици, за които е съхранена историческа информация е Йоан Актуарий, който е живял в началото на 14 век в Константинопол. Негови медицински творби, касаещи урината са поставили голяма част от основите на съвременната урология. Историческата информация за медицинските познания във Византия от 12 век до превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. е оскъдна, което до голяма степен се дължи на множество сътресения (включително и намаляването на населението на Константинопол вследствие чумна пандемия и множеството войни) в империята. Независимо от тези фактори, развитието на византийската медицина е изключително важно, тъй като именно лекарите, живели в древната империя са отговорни за някои важни открития, направени в момент, когато Западна Европа е била в криза, а древногръцките и римските знания, ползвани от Византия, са ценени и от Ренесансова Италия, и от ислямските страни.