Вирджиния Апгар и ролята й за развитието на неонатологията

От 1909г. до 1974г.

В медицинските среди често се казва, че всяко бебе, родено някъде по света в модерна болница, най-напред гледа през очите на доктор Вирджиния Апгар и това съвсем не е само метафорa. Простият и бърз метод за оценка на новородените, разработен от американката и наречен заслужено на нейно име – метод на Апгар, отдавна се е превърнал в стандартизирана и наложена практика в родилните институции в световен мащаб. Разработен в началото на 50-те години на миналия век и бързо адаптиран в акушерските екипи, методът и неговото въвеждане рязко понижили нивата на детска смъртност и поставили основите на неонатологията. Въпреки че се прочула най-вече с разработката му, през 40-те години Апгар се отличила и като водещ специалист в набиращата скорост по това време анестезиология, а през шейсетте спомогнала много за утвърждаването и развитието на т. нар. тератология /наука за вродените дефекти/.  

За д-р Вирджиния Апгар

Американската лекарка била родена в Уестфийлд, Ню Джърси, на седми юни 1909-та, в семейство, както го описвала самата тя, което "никого не се установило на едно място". Тя била най-малката от трите деца на Чарлз и Хелън Апгар. Всички членове на задругата имали музикални заложби, а самата Вирджиния свирила на виола като дете – занимание, което практикувала до края на живота си. Ранният й интерес към науката и медицината били вдъхновени от баща й, който бил изобретател и астроном-аматьор. До приключване на гимназиалното си обучение през 1925-та девойката вече сериозно била решила да следва медицинска кариера, но преди това, през същата година, била приета в колежа "Mount Holyoke ". Там тя специализирала зоология и се издържала сама, работейки почасово на няколко места. Младата жена изненадвала хората от обкръжението си с безкрайната си енергичност. Тя спортувала, пишела за колежанския вестник, изявявала се в пиеси и свирела на виола в оркестъра на учебното звено. След дипломирането си през 1929-та, Апгар стартирала медицинското си обучение в колежа за лекари и хирурзи в Колумбийския университет.

В действие

През 1933-та американката получила медицинската си диплома и постъпила на стаж по хирургия в Презвитерианската болница (към настоящия момент – нюйоркската Презвитерианската болница към медицинския център на Колумбийския университет). Въпреки обещаващото си представяне в областта, след първата година менторът й  Алън Уипъл, притеснявайки се, че икономическите перспективи пред жените-хирурзи щели да бъдат твърде оскъдни по време на икономическата криза в САЩ, предложил на Вирджиния да се посвети на друга, по-обещаваща, сфера, а именно – на анестезиологията. По същото време последната тепърва започвала да се оформя като медицинска специалност.

Апгар се доверила на препоръката на Уипъл и след втората си година на обучение преминала през тренинг за медицинска сестра-анестезиолог. По-късно пък се озовала в небезизвестната болница "Белвю" в Ню Йорк, отново по програма за обучение по анестезиология. През 1938-ма докторката се завърнала в Презвитерианската болница, в ролята на директор на новосформираното анестезиологично отделение. Апгар била първата дама, оглавила отделение в съответното лечебно заведение. През следващите 11 години лекарката работила усърдно, за да превърне институцията в престижен център с висококвалифициран персонал от перфектно обучени в областта на анестезиологията лекари и медицински сестри. През 1949-та, след структурното разрастване на отделението, заеманата длъжност от американката била предоставена на колегата й – Емануел Пейпър. Апгар пък била назначена за професор по анестезиология в колежа за медици и хирурзи към Колумбийския университет, пост, който за пръв път бил заеман от представителка на нежния пол. Освободена от административни задължения, Вирджиния продължила да обучава млади специалисти и посветила повече време за проучване на акушерската анестезия. Д-р Апгар била особено заинтересована от ефектите на упойките върху родилките и новородените, както и от понижаването на процента на неонатална смъртност.

До 1952-ра Апгар вече развила и своя оценъчна система за установяване здравословния статус на новородените, базирана на техния сърдечен ритъм, скорост на дишане, мускулен тонус, рефлекси и цвят. Новороденото се оценявало по отделните признаци с 0, 1 или 2, като оценката се извършвала 2 пъти – една минута след раждането, а след това повторно - след 5 минути.

17 000 раждания

До края на петдесетте години Вирджиния Апгар имала честта да присъства на близо 17,000 раждания. В хода на усъвършенстването на гореспоменатия метод, тя се сблъскала с хиляди случаи на вродени дефекти, които постепенно започнала да съотнася един с друг, както и спрямо оценъчните категории в разработената от нея система. Основната й мисия била да намери начини тези дефекти, ако не предотвратени, то поне да бъдат облекчавани с различни методи.

Когато през 1959-та от американската фондация "March of Dimes" (NF) я помолили да оглави новата й дивизия за вродени малформации, тя приела без да се замисля, защото тази възможност щяла да й позволи да се развихри в споменатата проблематика и да постигне нови високи цели. В новото си амплоа Апгар разгърнала енергичната си природа и дала всичко от себе си, за да бъде отново полезна. Тя пътувала с километри всяка година, за да изнася лекции за важността на ранното установяване на вродените дефекти и не се уморявала да напомня за необходимостта по този проблем да се правят повече проучвания.   

По време на професионалната си кариера д-р Апгар публикувала повече от шейсет научни статии и безброй кратки есета за различни вестници и списания, както и прочутата си книга "Is My Baby All Right?" /"Добре ли е бебето ми?"/. Апгар била награждавана многократно за своите постижения, тя така и не се пенсионирала и останала активна в изявите си почти до края на живота си. Лекарката починала на седми август 1974-та от прогресиращо заболяване на черния дроб. Тя оставя знаков принос в за развитието на неонатологията.