Влияние на болничните институции в развитието на българското акушерство след 1893 година

От 1893г.

В началото на 20 век в страната ни са работили 131 дипломирани акушерки. От тях 77 са се образовали в чужбина. В този момент, при завършване на образованието си, българските акушерки полагали клетва, базирана на Хипакратовата и тази на първата акушерка в историята на медицината – Флоурънс Найтингейл (1820-1910 година).

И така, годината, която се счита за начална за появата на българската стационарна акушеро-гинекологична помощ, е 1893 година, когато в страната ни врати е отворило първото акушеро-гинекологично отделение. То било част от "Александровска болница" в София. Военният медик д-р Н. Унтерберг поел началството на това отделение, а  негови помощници били д-р Т. Венкова и д-р Д. Стаматов. Към отделението по акушерство и гинекология три години по-късно, със съдействието на д-р Стаматов било разкрито първото училище за акушерки. Именно през 1896 г. са се записали първите 15 бъдещи акушерки. Този акт на д-р Стаматов също изиграва съществена роля в развитието на акушерските грижи в страната ни.

Хиляда осемстотин деветдесет и шеста определено може да се приеме за ключова за българското акушерство, тъй като това е било разкрито и първото Хирургично отделение, част от Варненската болница. Това се случило благодарение на усилията на д-р М. Славчев, който открил гинекологически сектор. В него имало отделна стая с 4 болнични легла.

Друга институция повлияла за доброто развитие на българското акушерство е първата разкрита специализирана акушеро-гинекологична болница  - "Майчин дом".  Княгиня Мария-Луиза е филантропът вложил личните си средства в построяването на болничната институция, или по-точно  - "Матернитетът", който се състоял от родилен дом и детско отделение. Деветнадесети ноември 1903 година е била паметната година, на която болница Майчин дом "Княгиня Мария-Луиза" е отворила врати за своите пациентки, а лично цар Фердинанд, в присъствието на министри, депутати и духовници тържествено е прерязал лентата на институцията.

За управител на болницата е бил избран е д-р Димитър Стаматов. Благодарение на неговите усилия в институцията са били разкрити три болнични отделения : по акушерство, гинекология (с 40 легла) и инфекциозен. Идеята на медика относно устройството на болничната институция била насочена най-вече към осигуряването на най-качественото лечениена територията на страната ни. За да реализира идеята си медикът съдействал за създаването на модерно перално помещение, включващо сушилня и дезинфекционна за болничното бельо, както и крематориум за биологичните отпадъци. Той бил и организаторът, убедил директора на Санитарната дирекция - Георги Золотович, да се прокара канализация в квартала и болницата и да се преобрази както пустеещата зона пред болничната институция в красива градина – тя съществува и днес пред сградата на стария „Майчин дом".

През 1907 година д-р Стаматов напуснал управлението на болничната институция, за да може да завърши медицинската си специализация в чужбина. Неговата работа се впоследствие била поета от д-р Асен Петров. По-късно мястото на управител на болницата било заето от д-р Асен Петров, а след това – от  д-р М. Славчев. Той е усъвършенствал условията и терапевтичните дейности в лечебното заведение. За това му начинание му съдействат трима негови колеги- д-р Христов, д-р Шишкова и д-р Хаджистаматов. Две години по-късно в „Майчин дом” на работа постъпили медиците д-р Уржумциева и д-р Огнянов, който заедно със съпругата си д-р Трънка (през 1911 година) станал вторият директор на училището за акушерки.

По това време медицинските нововъведения, направени от български лекар в областта на гинекологията, били три. Те били манипулации, включващи разрез по "Pfanenstil", хистеректомия по метода "Segond" и хирургична намеса на "Wertheim" при рак на маточната шийка – всичко това е било дело на д-р М. Славчев.

От казаното да момента можем да оценим и сами колко огромно е било влиянието на болничните институции и медиците, работещи в тях за развитието на акушерството в България.