Влияние на арабското лечебно изкуство в Европа

От около седми век в Европа започва да прониква и да се налага и арабската култура, свързано със завладяването от арабите на голяма част от Западна Азия и Северна Африка, а по-късно и Испания. Появяват се и редица арабски лекари, между които през 10-11 век особена известност добива Абуали Ибн-Сина, познат в Европа с латинизираното име Авицена (около 980-1037 година). Той е известен като забележителен философ, естествознател и поет. Неговото схващане за болестите е прогресивно. Той не признава намесата на свръхестествените сили и мистични фактори, а търси причинната връзка  в организма и околната среда. Авицена написва съчинение в пет тома под название „Канон на лечебната наука”, в което обобщава критично и съобразно собствения си опит схващанията на всички древни медици на Изтока и Запада. Канонът се превежда на латински и до началото на 17 век има вече 35 издания, като става основно ръководство не само на лекарите в арабския Изток, но и в Европа. Обаче в схващанията си за анатомията и физиологията на човешкото тяло Авицена не стига по-далеч от Хипократ и Гален. Той въвежда систематика на болестите според местоположението на заболелия орган в човешкото тяло, а не по вида и характера на заболяването.