Влияние на Галеновите трудове върху развитието на арабската медицина

От 900г.

Подходът на древноримския медик Клавдий Гален в работата му, посветена на лекарската професия оказва огромно влияние на историческото разитие на медицината в ислямския свят.

Известно е, че един от най-ранните преводачи на Галеновите медицински трудове е сириецът Хюнаин ибн Исхак. Около 830-870 година той е превел на арабски около 129 произведения на Гален. Арабските медицински текстове, като например „Rhazes” (съставени от арабския лекар Мохамед ибн Закария 865-925), продължават да бъдат основен източник за съвременните историци, които търсят Галеновото влияние в историята на арабската медицина. По тази тема през 1990 година е писала Вивиан Нютън. Книгата й се казва „The Classical Quarterly”, а главата която разказва за влиянието на Гален в медицинската история е: ” The Patient's Choice: A New Treatise by Galen”.

Един от арабските преводи на Хюнаин ибн Исхак, озаглавен "Kitab ila Aglooqan fi Shifa al Amraz" може да се открие в библиотеката „Library of Ibn Sina Academy of Medieval Medicine & Sciences”. Трудът на преводача е определян от изследователите като „шедьовър на Галеновите произведения”. Една част от ръкописа „Александрийски компендиум на работата на Гален” от 10-ти век се състои от информация, разказваща за работата на римския медик, посветена на различни видове трески („Humyat”) и възпалителни заболявания на организма. Като най-ценна за медицинскатанаука в арабския свят може да се определи работата на Гален, описваща направата на над 150 единични и комбинирани лекарствени препарати на билкова и животинска основа. Книгата изключително ценна и за съвременните медицинските историци, защото им предоставя възможност да научат повече за традициите и методите на лечение в гръцко-римския свят.

Произведението „Съмнения относно Гален”, написано от Разес, както и писанията на лекарите като Ибн Зухр (Авензоар) и Ибн ал-Нафиз предполагат, че трудовете на Гален, колкото и да са били влиятелни, те все пак не са се приемали безпрекословно от арабските медици. Те са били били повод и стимул за провеждането на техни, собствени проучвания. Силният акцент върху експериментирането и емпиризма довел до появата на арабски резултати, заключения и наблюдения, които могат да се определят като своеобразна комбинация от Галеновите виждания и тези на Разес, Али ибн Аббас ал Маюси, Абу ал-Касим ал-Захрави, Ибн Сина (Авицена), Ибн Зухр и Ибн ал-Нафиз. Например, експериментите, извършвани от Рази и Ибн Зухр противоречали на Галеновата теория за хуморите, докато откритието на белодробното кръвообращение на Ибн ал-Нафиз опровергава Галеновата теория за сърцето.

Така арабската медицина е съчетала най-добрите схващания на римската медицина в лицето на Гален и новаторските идеи на арабските лекари. От казаното до тук може да се направи извод колко съществено е влиянието на трудовете на Клавдий Гален за историята на арабската медицината.

Статията е част от историята на:

• История на Гален