Внушение и самовнушение като методи за лечение в медицинската история

От 1520г.

Внушението и самовнушението са били нематериални методи за лечение, които са се практикували още в миналото и са запазили своето значение в медицинската история.

Днес заемат все по-голям превес сред хората и това никак не е случайно. Внушението е условно и динамично и за неговото повишаване играят роля както физическата, така и умствената умора, емоциите и др.

Чрез внушение е можело да се стигне дори до изпадане в т.нар. "изкуствен сън". Установено е, че чрез внушение може да се разбудят всички функции в организма и могат да се излекуват не само физическите, но и емоционалните страдания на пациента.

Силата на внушението като метод за лечение е бил ясно изразен в Индия. Там, болни жени са заставали в права редица пред храма на Бог Шива и са чакали засвирването на музиката. След това били поръсвани със свещена пепел от няколко мъже и при чуване на музиката, жените започвали да тичат като "бесни".

Мъжете започвали да ги ловят и водят до камък, който приемали за олтар, след което давали на жените да пият от кокосов орех. Едва след изпиването му и повторното напръскване с пепел, жените падали на земята, смятайки, че са изцерени.

Интересни вярвания за възникване на болестите:

• Обезцветяване на кожата - при спане върху земя, върху която имало заровени "бели пари"
• Разстройство - минаване през място, където е имало кучета
• Жълтеница - при прекалено много спане
• Ревматизъм - при работа по време на празник
• Заболяване на далака - при пиене на много вода
• Парализа - настъпване на слюнка или кръв от бясно куче

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина