Военна употреба на етера и хлороформа през 19 век

От 1861г.

По времето, когато американската гражданска война избухва през далечната 1861 г. и етерът, и хлороформът вече няколко години активно се използват в хирургичната практика. Въпреки, че и двата вида анестетични агенти са създадени и развити около един и същ период  (1840 г.), хлороформът скоростно си изгражда имидж на по-бързодействащ, по-широко използван и най-вече - незапалим. По време на Гражданската война тази упойка става незаменим "инструмент" в арсенала на военните лекари, извършващи хиляди ампутации и други хирургични процедури, прилагани на ранените съюзници и войници на Конфедерацията.

Обстоятелства около създаването на етера

Преди да бъде развит като отделен тип хирургична анестезия, етерът се използва като средство за лечение на заболявания като скорбут и белодробни възпалителни процеси. При все приятната миризма, течната упойка е безцветна и много силно запалима. През 1842 г. лекарят д-р Крофорд Уилямсън Лонг, който практикува в щата Джорджия, прилага новаторска (за времето си манипулация) и си извоюва реномето на първия медик, който използва етер като средство за пълна анестезия. Той оперира пациент на име Джеймс М. Венебъл, страдащ от тумор на врата.

През 1846 г., след като става пряк свидетел на известната етерова демонстрация на д-р Мортън в град Бостън, медикът Оливър Вендъл Холмс предлага на вниманието на обществеността термина "анестезия". Според него той описва процеса на привеждане на пациента в безсъзнание. Думата е пряк наследник на гръцката лексема "anaisthesis", която означава нечувствителност или загуба на усещане.

Нека споменем и за заслугата на бостънският зъболекар д-р Уилям T. Г. Мортън. Стоматологът съумява да си извоюва заслужената слава, извършвайки първата успешна и доказана научно демонстрация на действието на етера като ефективна хирургична упойка. След като наблюдава колегата си Хорас Уелс, който безуспешно се опитва да внедри азотния оксид като анестетик, д-р Мортън се фокусира върху това да докаже ползите на етера. На 30 март 1842 г. той третира с упойката пациент на болница "Massachusetts General Hospital", преди хирурзите да премахнат опасен тумор на долната му челюст.

Обстоятелства около създаването на хлороформа

Наричан с химичното си наименование трихлорметан, хлороформът се получава чрез хлорирането на въглеводорода метан. За пръв път е синтезиран по химичен път през 1831 г. от американския химик д-р Самуел Гътри, който смесва уиски с хлорна вар, неуспешно изпитвайки нов опит, да създаде евтин, но ефективен пестицид. През 1847 г. шотландският лекар сър Джеймс Янг Симпсън използва за пръв път като анестетик сладко-миришещата, безцветна и незапалима течност. За целта той напоява с хлороформ гъба или парче плат, така че пациентът да може добре да вдишва анестетичните изпарения, които оказват наркотичен ефект върху централната нервна система сравнително бързо.

От друга страна, рисковете за живота и здравето, свързани употребата на хлороформа, са много по-високи в сравнение с етера и неговото приложение. Немалко са ранните съобщения за смъртни случаи, дължащи се на употребата на хлороформ. Първата му жертва е 15-годишно момиче, загинало през 1848 г.

По отношение на употребата на хлорофома – едно е сигурно. Нужни са умения и съвестна грижа, за да се диференцира разликата между ефективната (за да се направи пациента нечувствителен на болка по време на операция) и смъртоносната анестетична доза. Съобщенията за фаталния край на някои пациенти се разпространяват бързо. Болните хора, изправени пред необходимостта да се оперират, много внимателно обмислят възможността дали да се възползват от безболезнената забрава на упойката (която може да е непредвидима), или не. И действително, някои смели болни се подлагат на оперативни процедури без каквато и да е анестезия. Въпреки всичко, употребата на хлороформа се разпространява бързо, а през 1853 г. упойката е приложена дори на британската кралица Виктория по време на раждането на осмото й дете - принц Леополд.

Военна употреба на етера и хлороформа

Американските военни лекари започват да разчитат на етеровата анестезия, ползвана често пъти директно на бойното поле по време на Мексиканско-американската война (1846-1848), а през 1849 г. етерът изцяло се утвърждава в американската армия. Въпреки, че много от военните лекари и сестри в САЩ използват етера през гражданската война, хлороформът става още по-популярен по време на този конфликт, поради по-бързото си действие и по-големия брой положителни отзиви за употребата му по време на Кримската война през 1850 година. При гражданската война хлороформът се използва за редуциране на болката и травмата при ампутациите и другите хирургически манипулации.

Употребата на етер и хлороформ по-късно намалява. Разработват се далеч по-безопасни и ефективни инхалационни анестетици, някой от които и днес, се ползват в анестезиологията. Нещо повече, употребата на хлороформ е подложена на критики, защото през 20-ти век става ясно, че веществото е канцерогенно, когато се приема от тестваните лабораторни мишки.

Понастоящем той се ползва главно при производството на флуоровъглеводороди, експлоатирани като аерозоли. Сега те се прилагат основно за приготвянето на флуоровъглероди, намиращи приложение в аерозолните пропеланти и хладилните агенти. Флуоровъглеводородите се срещат и в някои лекарства срещу кашлица и простуда, както и в продуктите за дентална хигиена (пасти за зъби и води за уста), лосиони за локално приложение и други продукти.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука