Връзка между анатомията и хирургията и признаване на последната като медицинска дисциплина

От 1719г.

Неоспорим е фактът, че хирургията като медицинска дисциплина е извървяла дълъг път, който до голяма степен е "извървян" благодарение на труда на множество лекари, които освен че са спасявали живота на пациентие си, са развивали тази сложна специалност. 

След тези лекари е Андреас Везалий (1514-1564). Той е сред основоположниците на съвременната анатомия и има ключова роля в развитието на хирургията. Именитият медик считал, че знанията по анатомия могат да се приемат за "крайъгълни" камъни в познанията и работата на хирурзите, а писмената му творба „De corpioris humani fabrica” е базирана на фактическите материали и уменията, научени в залите за аутопсии. Неговият писмен труд има огромна роля за цялостното развитие на хирургията като медицинска дисциплина.

Революционното откритие на кръвоносната система от Уилям Харви (1578-1657) е направено въз основа на неговите предишни изследвания върху анатомията на сърцето и съдовете му (той се е позовавал и на трудовете на Везалий). Те се оказали от ключово значение за развитието и на хирургията, и на мецицената като цяло.

Харви прозорливо е считал, че сърцето, артериите и вените образуват цялостна система, в която сърцето играе ролята на своеобразна помпа. Освен това, медикът е открил и двата основни кръга на кръвообращение и демонстрирал знанията си пред медицинската общественост. Благодарение на неговата работа човечеството осъзнало още един любопитен факт - в съдовете на белите дробове не се циркулира въздух, както се смятало (допреди това), а кръв.

И Андреас Везалий, и Уилям Харви били подложени на гонения от църквата, след като представили пред света откритията си. Освен това, най-големият грях според църковните общности, бил че медиците непрекъснато набирали свои последователи. Реални последствия имало само за Везалий – той бил принуден да напусне Италия, а след това станал лекар на френския крал Шарл V.

Официално признание като научна дисциплина хирургията получила през далечната 1719 година, когато италианският хирург Лафранши бил поканен в Медицинския факултет на Сорбоната, за да представи пред студентите своите лекции по хирургия. От този период нанатък започнала да тече подготовката на дипломираните лекари.

Признаването на хирургията не е случайно - главната роля за това вероятно са изиграли и многобройните войни, които се водили в Европа. В тези размирни времена лечението на огнестрелните рани и тежките усложнения от тях изисквали много добра медицинска и хирургическа подготовка на лекарите.  

Още едно събитие, подпомогнало развитието на хирургията като медицинска дисциплина. През 1731 година в Париж била открита първата специална школа по създадена хирургия. Тя била част от френската хирургична академия. Институцията била създадена от хирурзите и Пейтрон, Марешал, Фив. Френската академия не била само образователна, но и научна институция, обединяваща работата на хирурзите, допринасят за развитието на хирургичната наука.