Връзка между пелина и абсента

От 1731г.

За първите документирани медицински употреби на пелин свидетелства египетският Еберс папирус, датиращи от около 1552 г. пр.н.е. Това го прави един от най-старите медицински документи. Този папирус се счита за копие на древната книга на Тот (3500 г. пр.н.е.). Името "пелин" е получено поради противоглистните свойства на растението.

Пелинът и неговия горчив вкус е отбелязан няколко пъти в Стария Завет (Еремия). В библейския контекст, растението е свързано с проклятие и бедствие. В Откровение 08:11, гръцкият еквивалент на думата "ho apsinthos" се използва като име на звезда, която впоследствие пада във водата, придавайки й горчив вкус. Гръцката дума "apsinthion" най-вероятно е предшественик на думата абсент. Гръцкият философ и математик Питагор от Самос (569-475 г. пр.н.е.) често препоръчва вино, напоено с пелинови листа, за да се облекчат болките на хората. Хипократ (460-377 г. пр.н.е. ~) използва пелинов екстракт за лечение на ревматизъм и менструални болки.

Римският учен Плиний Стари използва често екстракти от пелин, като за това се споменава в "Historia Naturalis". През Средновековието пелинът е използван като очистително, противоглистно средство и "общо средство за всички болести". Растението е наричано "билката на Марс", а горчивият вкус помагал на жените да отбият по-лесно порасналите деца.

Образът на горчивото растение в медицината се променя през 16 век. Изсушени листа от пелин се прибавяли често в спиртни напитки, дестилирани и подсладени със захар, както е описано в "Smith's Complete Body of Distilling" от 1731 г. Френският лекар Пиер Ординеър се счита за автор на класическата рецепта за абсент. След като се запознава с древните употреби на пелина, той започва да разработва рецепта за алкохолно питие в продължение на години. В това питие се съдържа пелин, анасон, исоп, росен, сладък корен, маточина, кориандър, лайка, магданоз. Д-р Ординеър, които избягва от Френската революция и се заселва в Западна Швейцария, която в продължение на години остава основен център за производството на абсент. В малкия град Куве, еликсирът (с алкохолна концентрация 68%) скоро придобива прякора Зелената фея.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука