Връчване на Нобелова награда за физиология и медицина на д-р Робърт Едуардс за разработването на ин-витро оплождането

От 2010г.

През 2010 година 85-годишният британски учен д-р Робърт Г. Едуардс, който е пионер в областта на репродуктивната терапия, е удостоен заслужено с Нобеловата награда за физиология и медицина.

Днес близо 4 милиона деца се раждат благодарение на ин-витро оплождане, което се осъществява, когато сперматозоид се „инжектира” в яйцеклетка извън тялото на бъдещата майка, а след това полученият ембрион се имплантира обратно в утробата.
Робърт Дж. Едуардс демонстрира техниката за извършването на медицинската манипулация през 50-те години на 20 век. Той продължава да я развива през следващите 20 години.

Ученият постига първия си значим успех на 25 юли 1978 г., когато Луис Браун, първото в света „бебе в епруветка”, се ражда в Обединеното кралство. "Това е чудесно постижение и значително свидетелство за пионерната работа на Едуардс в областта на репродуктивната медицина", твърди Ричард Кенеди, експерт по репродуктивна медицина в университетската болница в Ковънтри, Великобритания. Той е генерален секретар на организацията „International Federation of Fertility Societies”. Изследователят допълва: "Развитието на ин-витро процедурите е позволило на милиони двойки да имат деца, което при други обстоятелства нямаше как да се случи".

Нобеловата асамблея на шведския институт „Каролинска”, която връчва наградата от 10 млн. Шведски крони (1,5 млн. долара), описва въвеждането в медицинската практика по ин-витро оплождането като: "крайъгълен камък на съвременната медицина, която носи радост на хората с репродуктивни проблеми по целия свят".

Веднага след награждаването си Робърт Едуардс е: „Твърде болен, за да разговаря с медиите за наградата си”, заявява по време на пресконференция в Стокхолм членът на Нобеловия комитет Горан Хансон. Той допълва: ”Говорих със съпругата му, а тя каза, че и изследователят, и цялото му семейство са поласкани от интереса и медийното внимание”.

Раждане на медицинската техника, достойна за Нобелова награда

Повече от 10% от двойките в света имат репродуктивни проблеми. В миналото медицинската помощ е ограничена, но към днешна дата оплождането в ин-витро условия води до успешни раждания на здрави деца.

Първоначалното вдъхновение на Едуардс, което му помага да създаде техниката, е резултат от съвместната му работа с други учени. Резултатите от нея показват, че е възможно яйцеклетките от зайци да бъдат оплождани в епруветки, когато към тях бъдат добавени чрез инжектиране сперматозоиди.

Учените осъзнават, че този метод би могъл да се окаже потенциално ново и успешно лечение на безплодието при човека. Така изследователят започва да експериментира и с човешки яйцеклетки. Заедно с колегите си д-р Едуардс изясняват как яйцеклетки узряват, колко различни хормони регулират този процес и в точно какъв момент женските гамети са готови за оплождане.

През 1969 г., когато в университета в „Кеймбридж”, д-р Едуардс и неговият екип успяват да оплодят първата яйцеклетка в епруветка, процедурата е успешна. Въпреки успеха, оплодената гамета се развива само до първите няколко клетъчни деления. Едуардс подозира, че трябва да използва яйцеклетки, които са узрели в яйчниците, преди да бъдат взети за ин-витро оплождането.

Работейки с гинеколога д-р Патрик Стептоу, той безопасно извлича зрели яйцеклетки, използвайки лапароскопска процедура – това е медицинска манипулация, при която се прилага оптична техника, разработена от Стептоу, за да се наблюдават женските гамети в яйчниците.

Този път екипът успява да оплоди една яйцеклетка, която се дели няколко пъти, въпреки че ембрионът спира да се развива в етап, когато е съставен само от осем клетки.

Ин витро оплождането -  "Нека спрем дотук"

Малко сред първите успехи започват да се проявяват няои противоречия. Естествено, налице са и първите противници на техниката, които са най-вече представителите на различни религиозни групи. Медицинският изследователски съвет на Великобритания решава да спре да финансира проекта. За щастие, частните дарения позволява на учените да продължат с изследването си, което, в крайна сметка, довежда до първия им пълен успех - раждането на бебто Луиз Браун.

От 1978 г. насам техниката се усъвършенства,а този факт, логично, води до по-лесни и по-удобни методи за вземане на яйцеклетката. Въпреки това, ин-витро оплождането има някои странични ефекти – често води до многоплодна бременност, представляваща риск и за бебетата, и за майката. „Многоплодната бременност увеличава вероятността за преждевременно раждане, а децата често са с доста ниско тегло при раждането си” – е официалното становище на медицинския център към „Университета в Мериленд”.

Въпреки това: "Ин-витро е тук, за да остане"- казва президентът Кенеди, поканен в университетския медицински център. "Очаквам, че в бъдеще процедурата ще започне да участва в генетичен скрининг, за да се намали вероятността от наследствени заболявания и рискова бременност. Процедурата ще се усъвършенства, за да се повиши успеваемостта й ще се намалят шансовете за раждане на близнаци."

По статията работи: Виктория  Милова

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането