Въвеждане в употреба на теста за отчитане на диабет на компания „Ели Лили”

От 1949г.

В началото на 20-ти век медиците се питали дали в някои случаи терапията с глад при децата с диабет не е по-вредна дори от проявите на самото заболяване. Във всички случаи, незрелият детски организъм е заплашен от множество увреждания, а в миналото малчуганите, болни от тази болест се третирали именно с лечебен глад.

Откриването на инсулина през 1921 година в Торонто щяло да се окаже повратна точка в превръщането на диабета тип-1 в напълно лечимо заболяване. И така в САЩ Майкъл Сомоджи, съвместно с други двама биохимици, разработили метод за извличането на инсулин от панкреаса на опитни животни. През 1922 г. медиците третирали успешно първото дете в САЩ с инсулин, добит по метода на Сомоджи.

По това време, за да се потвърди наличието или отсъствието на диабет, лекарите ползвали меден разтвор и преварена урина от изследвания пациент екран за захар с помощта на меден разтвор и варено урината на пациента. Работейки в еврейската болница в Сейнт Луис, Сомоджи изобретил по-бърз и по-евтин скринингов метод: той изпробвал опит, при който карамелизирал натриев карбонат и урина при определена температура. Следващото диагностично достижение било появата на кръвните тестове за диабет.

През 1949 година фармацевтичната компания "Eli Lilly", въвела в употреба "Test Kit No. 7", с който лекарите можели да научат в рамките на 10 минути дали даден пациент страда от диабет, или не. Медицинският консуматив анализирал пробите по метода на Уилкърсън-Хефтман (за извършване на анализ на кръвни проби), чрез който се посочва дали нивата на кръвната захар са необичайно високи, или ниски. Сомоджи притежавал един от тези комплекти (съдържащи четири реактивни таблетки, които лесно се набавяли от повечето аптеки, няколко епруветки и азбестова подложка). Всичко, от което се нуждаели лекарите за направата та теста, било дестилирана вода и 0,1 мл кръв. Комплектът бил цели 10 пъти по-евтин в сравнение с другите методи за изследване, освен това не се изисквало допълнително обучение на специалистите, за да работят с него, тъй като резултатите или се обагряли в синьо, или изобщо не променяли цвета си. В синьо се багрели само пробите на пациентите с диабет.

Статиите в медицинските списания се стремели непрекъснато да насърчават медиците да провеждат скринингови тестове за диабет сред пациентите си. Подобна любопитна статия от 1948 година в списанието на Американската медицинска асоциация призовавала лекарите да тестват дори собствената си урина за диабет, а при съмнения, трябвало да се направят и кръвни изследвания. Инсулинът, станал лесно достъпен благодарение на изследванията на Сомоджи, бил сред първите избори за лечение. За съжаление самият Сомоджи постепенно започнал да се съмнява в това дали е мъдро решението инсулинът да се използва толкова масово. До 1948 година той вярвал, че най-възрастните диабетици можели да контролират заболяването си само чрез диета. Той направил позицията си публична година по-късно, по време на реч пред конференция на обществото „American Chemical Society”. Той възмутил голяма част от медицинската общност, която започнала да твърди, че Сомоджи е обикновен биохимик, неквалифициран да говори за грижите за пациентите.

Ако трябва да обобщим написаното до тук, вероятно е редно да кажем, че инсулинът, който за пръв бил използван за лечение на диабет през 1920 година, се превърнал в едно от най-често използваните животоспасяващи лекарства, а след него множеството тестове за откриването на болестта подобрили навременното й лечение и превенцията.