Въвеждане на витаминната теория и наименуване на витамин А

От 1912г.

Историята, разказваща за появата на витамините, "свидетелства", че  през 1913 година химикът Елмър Маккълам съвместно със своята колежка Марджерит Дейвис успели да синтезират мастноразтворимо вещество, стимулиращо растежа, което впоследствие било наречено витамин А.
В този момент, от другата страна на Атлантика, полският учен на име Казимир Фънк (откривателят на витамин В) се заел със задачата да изучи какъв следва да е оптималният състав на хранителните вещества в диетата на хората, която да им гарантира защита от определени заболявания, появяващи се вследствие на дефицит в храненето.

През 1912 г., една година преди Маккълам да публикува информацията относно своето откритие, Казимир Фънк дал гласност на фундаменталното си откритие – изказването на "витаминната хипотеза".
Базирана на десетилетия медицински изследвания, хипотезата на Фънк доказвала, че болестите, предизвикани от грешки в храненето, биха могли да бъдат излекувани чрез промени в диетата. Ученият наименувал този клас заболявания с термина "болести на недостига" и предположил, че за появата им е "виновно" отсъствието на някои: "специални вещества, които ще наричаме витамини".

Именно липсата на тези ценни за организма нутриенти била причината за появата на тези опасни състояния. Фънк нарекъл тези вещества с името витамини. То било образувано от думите "vital" (жизнен) и "amin" (амин - органично съединение, съдържащо азотен атом със свободна електронна двойка).

Маккълам през цялата си  кариера мразил този термин, тъй като структурата на неговия "мастноразтворим фактор А" (това име е въведено в употреба от него и колежката му Марджерит Дейвис) нямала нищо общо с тази на амините. В действителност, по-късно се изяснило, че всички витамини са с протеинова структура. Въпреки това, витаминната хипотеза не загубила популярността си, а витамин А на Маккълам станал първото, изолирано от храна съединение, което предотвратявало появата на някои болести на дефицита. Така бащата на "витамин А" загубил битката за наименуването на своето откритие.

Безспорен е фактът, че Маккълам и Фънк са открили, доказали и популяризирали фундаментални факти, касаещи витамините. Въпреки това, всеки от тях имал възможност да се запознае подробно с работата на другия едва след 1914 година. Маккълам заключил, че витаминът на Фънк, който е водоразтворим, е много различен като структура от неговия мастноразтворим витамин. Фънк, от своя страна, установил че витамин А не е в състояние да излекува заболяването бери-бери, докато витамин В можел да се справи отлично с тази задача.

Статията е част от историята на:

• История на витамините