Въвеждане на катетъра на Шелдън в употреба

От 1961г.

В периода след въвеждането на употребата на новаторския шънт на Скрибнър, Станли Шелдън (от Лондон) се изправя пред проблема да открие хирург, готов да поеме риска да оперира радиалната артерия и черепната вена, въвеждайки канюли в кръвоносните съдове, за да осигури постоянен съдов достъп при хемодиализа.
През 1961 година д-р Станли Шелдън представя изработените от него катетри за бедрена артерия и вена, функциониращи чрез перкутанната техника, гарантираща постоянния съдов достъп. С течение на времето местоположението за поставяне на катетрите започва да се променя. Подходяща за целта се оказва подключичната вена. Шелдън твърди, че: "В крайна сметка, вено-венозната катетеризация е удобна, защото кървенето от феморалната вена е по-малко, отколкото от феморалната артерия, когато катетърът се отстранява".
Регионалната хепаринизация по това време се осъществява чрез вливане на хексадиметрин бромид, неутрализиращ антикоагулантния ефект на хепарина. Очевидно е, че тези катетри не са идентични с широко разпространените, осигуряващи само временен достъп. В съвремието те се наричат Шелдънови катетри.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа