Въвеждане на нови съдови присадки при пациенти на хемодиализа през 1970 година

От 1970г.

„Шестнадесет месечният опит с подкожно фиксирана повърхностна феморална артерия при хемодиализа" е публикувана от д-р В. Бритингер (Манхайм, Германия) през 1970 година. Проследявайки бедрената артериограма се изключват евентуалните артериални аномалии или заболявания, повърхностната бедрена артерия се открива, а musculus sartorius бива мобилизиран. Двата края на този мускул преминават под откритата артерия и отново се съединяват. Фасцията покрива плътно мускулната тъкан, като се гарантира, че компресирането на артерията ще се избегне. Седемнадесет пациенти преминават успешно тази процедура.

Първите клинични резултати с мандрилни присадки са извършени от Чарлз Спаркс (Портланд, САЩ). Осъществени са благодарение на серия от опити с животни, стартирали през 1965 г. Присадката се имплантира чрез сглобяване на силиконовия мандрилен механизъм, състоящ се от силиконова бутална пръчка, чиито краища са покрити от две специално подготвени тръби, направени от силиконизиран дакрон. Буталната пръчка остава в тялото в продължение на 6 седмици, за да може околната тъкан да не запуши краищата на тръбичките. След това тя се отстранява, а краища на подкожната съдова присадка се свързват чрез анастомоза с местните съдове. Първият доклад за употребата на тези съдови присадки при пациенти на хемодиализа е направен от Биймър през 1973 г. За съжаление има доста незадоволителни резултати, появяват се и доста по-успешни протезни материали. Това води до изоставяне на тази техника само няколко години след въвеждането й.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа