Въвеждане на уреда за каутеризация на Баунсшайт

Каутеризацията (обгаряне на тъкан) е древна техника, използвана в древността най-вече в хомеопатията. Тя предизвиква възпаление около обгорения участък, а целта на манипулацията е да облекчи състоянието на околните тъкани. Изгарянето може да се осъществи чрез втриване на изгарящо вещество (като пипер или камфор) върху кожата, или да се инжектира подкожно с помощта на игли.

Немският изобретател Карл Баунсшайт (1809-1873) представя разработения от него лебенсвекер (буквално се превежда като "събуждащ живота") през 1847. Вдъхновението за създаването на това устройство спохожда изобретателя му, когато той забелязва, че болката от артрит на ръката му се облекчава, след като бива ухапан от няколко комара. Той предполага, че ухапването от насекомите предизвиква дразнене, което стимулира "оттичането" на болестотворните субстанции, причиняващи заболяването през кожата.

Иглите на лебенсвекера се потапят в специално патентовано изгарящо масло, а след това се използват за пунктиране на кожата в избраната област. Така се получава обрив с дрениращи мехури. Баунсшайт нарича лечението си "Baunscheditismus", или "Езантемичен метод". Германецът заявява, че по този начин ще се излекуват редица заболявания. Апаратът се нарича "Vitalizer" или "кислороден апарат", а негови версии са били разпространявани от 1860 до началото на 1900 година. Мнозина вярват, че "отводняването" е доказателство за освобождаването на вредните вещества от организма.

Снимката по-долу показва как е изглеждал уредът за каутеризация.