Въвеждане на Фрайбургския метод за обезболяване на родилния процес в началото на миналия век

От 1905г.

Няма две мнения по въпроса, че, в по-малка или в по-голяма степен, раждането е болезнено изживяване за всяка жена. И ако днес за дамите съществуват различни начини за обезболяване на родилния процес, жените в миналото, съвсем естествено, са били значително по-ограничени в избора си по този въпрос.

Това не означава обаче, че десетилетия назад във времето са липсвали възможности за справяне с болката, напротив. В началото на миналия век, например, в Европа на бъдещите майки се прилагала специална медикаментозна процедура за безболезнено естествено раждане. Странно или не от гледна точка на съвременните представи, родилките били инжектирани с морфин и скополамин – "наркотична" комбинация, която ги докарвала до временно състояние на амнезия, докато траело самото раждане. С други думи, жените били в съзнание, реалните им усещания не се притъпявали, но, така или иначе, медикаментите "изтривали" от паметта им преживяното. След като прекарвали под наркоза няколко часа и излизайки от упойката, те разбирали, че събитието вече е преминало. А "резултата" им бил тържествено връчван в ръцете от медицинските сестри, прилежно увит в пелени.

Въпросната нова терапия била разработена в Германия и заменила употребата на хлороформ, широко използван преди това като обезболяващо средство през 19-ти век. Тя била дело на немския лекар Карл Гаус, който започнал да експериментира с гореспомената упойка през 1905 година в клиника във Фрайбург /затова процедурата е позната и като Фрайбургски метод, както и с термина "twilight sleep" – "сън в полумрак", в свободен превод от английски език/. Важно е да кажем, че Гаус, всъщност, не бил първият който изпробвал комбинацията от морфин и скополамин. През 1899г. германският му колега д-р Шнайдерлин препоръчал администрирането й в хирургическата анестезия.

Някъде през 1907 година Фрайбургският метод бил приет и въведен и на други места на Стария континент. През 1915 година здравният журнал на Канадската медицинска асоциация съобщил, че все пак процедурата все още се намира в състояние на "тестово развитие". През разглеждания период в САЩ дори било организирано феминистко движение в защита на въвеждането на терапията и отвъд Океана, тъй като, за да родят по този начин, американките били принудени да пропътуват немалко километри.

Трябва да кажем обаче, че масовото въвеждане на метода в глобален план било обречено на неуспех на изначално ниво. На първо място, за осъществяването на процедурата се изисквало специално оборудвано помещение, където жената да бъде оставена след раждането до преминаване на действието на упойката – затъмнена стая, с покрито със завеси легло.

Често, още по време на раждането, пациентката била завързвана с ремъци, за да бъде обездвижена, тъй като, в резултат на администрираните препарати, можело да се случи тя да буйства и да има реална опасност от нараняването й. "Мерките за сигурност" изисквали родилките да бъдат обличани по подходящ, и откровено казано – странен, начин.

Като оставим настрана всичко изброено, по-късно станали ясни и многобройните негативни ефекти на Фрайбургския метод. Критиците му наблягали най-вече на емоционалния такъв: този, че майката пропуска уникалния шанс да преживее специалния момент на появата на новия живот. Имало и друго: редица свидетелства показали, че някои жени, всъщност, съхраняват, дори и на подсъзнателно равнище, ярък спомен за болката, която са изпитали, което, на практика обезсмисляло идеята на терапията.

По-лошото е, че тя нерядко оказвала негативно влияние върху нервната система на новородените и довеждала до респираторни затруднения пред мъниците.

В крайна сметка, измислената от Гаус практика, била преустановена много по-рано от края на века и днес тя е само любопитен момент от историята на медицината.