Въвеждане на първата ефективна терапия за лечение на шизофрения

От 1927г.

След като в началото на 20-ти век специалистите си "стиснали ръцете" по въпроса за това, че шизофренията е ново психично заболяване, те бързо се впуснали в търсене на адекватни методи да го атакуват. Редица архаични и откровено плашещи процедури от по-ранни векове били изоставени, за да направят място на по-нови и съвременни решения.

Една от тези нови терапии, която се смята и за първата ефективна процедура срещу въпросното ментално разстройство, била въведена от унгарския специалист Ладислас Джоузеф Медуна.

"Щипка" биография

Медуна бил роден в Будапеща в заможно семейство през 1896г. В периода от 1914-та до 1921-та младежът учил медицина, макар и с леки прекъсвания заради това, че бил мобилизиран на фронта.

Когато получил пълноценната възможност да се отдаде на професията си, специалистът бил назначен на длъжност в института Hungarian Interacademic Institute for Brain Research, също в Будапеща. В началото на своята кариера, унгарецът се развивал под зоркото ръководство на небезизвестния Кароли Шафер, а през 1927г. двамата експерти се преместили в Психиатричния институт в града и стартирали серия от клинични проучвания, касаещи областта на психопатологията.

В поход срещу шизофренията

По време на своите многобройни наблюдения Медуна установил нещо, поне според него, крайно любопитно. А именно следното: че при пациентите, починали от епилепсия се наблюдавало завишена концентрация на т. нар. мозъчна глия. При шизофрениците обратното – регистрираните нива били по-ниски от нормалното. Ладислас предположил, че ако нарочно предизвика припадъци при болните от шизофрения, това ще доведе до евентуално нормализиране в концентрацията на глията и съответно - до оздравяване. Речено, сторено.

Естествено, Медуна побързал да провери твърдението си. Тъй като рискът все още не бил изчислен, в началото психиатърът решил да проведе тестове с животни. Използвайки различни химични съединения, между които главно алкалоиди, специалистът изкуствено (чрез инжектиране на въпросните субстанции) се опитал да предизвика своеобразни епилептични припадъци. В крайна сметка камфорът, разтворен в мазнина, се оказал най-подходящото средство за извършване на споменатата терапия. По-късно камфорът бил заменен с метразол.

През 1934г. Джоузеф Медуна се преместил в малка психиатрична болница извън Будапеща, за да изпробва процедурата върху шизофреници в крайно тежко състояние. Специалистът избрал 11 пациента, които минали през лечението, а в резултат при трима от тях се наблюдавал положителен отговор. В своята автобиография Медуна съобщил, че лекувал 33-годишен индивид, покосен от кататония и, че само след 5 процедури симптомите на заболяването изчезнали. Последвали нови тестове, разбира се.

През 1935г. унгарецът публикувал в медицински журнал резултатите от проучванията си, а по-късно ги обобщил в своя популярен научен труд "Die Konvulsionstherapie der Schizophrenie". Оказало се, че от 110 лекувани по неговия начин пациенти, при половината от тях било отчетено известно подобрение. Резултатите били по-обещаващи при онези от тях, които боледували от по-малко от година, а дългогодишните шизофреници имали по-малък шанс за възстановяване.

Така, скоро след това в редица психиатрични центрове по света процедурата започнала да се използва редовно. На практика, тя се превърнала в първата ефективна терапия срещу шизофрения (паралелно с нея била въведена и процедура с инсулин, за която обаче ще стане дума в отделен материал).

В исторически план, своеобразното лечение се явява и първообраз на електрошоковата терапия, която щяла да се появи близо десетилетие по-късно.

Статията е част от историята на:

• История на шизофренията