Възгледи на Джон Бракстън Хикс за проблемното раждане

От 1867г.

През 1867 година британският експерт Джон Бракстън Хикс оставя в медицинската история това, което много автори определят като най-големия му принос в акушерската наука. Става дума за важно проучване, поместено в медицинския журнал "Transactions" - "За състоянието на матката при проблемно раждане" ("On the condition of uterus in obstructed labour"), и изясняващо понятия като "немощно раждане", "изтощение" и "отстъпване пред родилните болки". В по-минал етап, по отношение на значението на изброените термини и тяхната значимост, съществува голямо объркване и несигурност. В разработката си Хикс прави преглед на идеите на много от водещите акушери на времето си и дава своите научни обосновки по темата. Хол Дейвис, например, (1865г.) обяснява "немощното раждане" като "несъвършена, дефектна способност на агентите на родилния процес" – нередовна и слаба маточна активност, непредизвикана от продължителна маточна дейност. Чърчил (1867г.), от своя страна, смята, че "немощното раждане" означава матка, износена от дълго изтощение; състояние, свързано със сериозно физическо и ментално нарушение. Това състояние британският медик нарича пък "изтощение".

В творбата си Бракстън засяга позициите на още много експерти, което прави труда му високо аргументативен и ценен. Самият Хикс приема всички цитирани в текста му концепции за валидни, но допълва и надгражда познанието за проблема с важните си сентенции. Докторът е силно убеден, че не само в проблемното, но също и в нормално раждане, всяка контракция на матката изисква енергия отстрана на нервната система на пациентите. Въпреки това, колкото по-чести и по-силни са контракциите, толкова по-изтощаващо влияние изиграват те върху жизнената мощ на родилките. Тези факти, отбелязва в творбата си Джон, лесно могат да бъдат пренебрегнати от акушерите. При естественото раждане, продължава той, в паузите между болките, човешката система е способна да възстанови изразходените енергийни запаси, без да демонстрира някакви неблагоприятни симптоми, въпреки че жените са различни по този параграф.

В крайна сметка и накратко, Хикс доказва, че състоянието, известно като "подготвителни контракции" и свързаното с тях систематично нарушение се дължат на нервно изтощение, където всъщност лежи и голямата опасност на това обстоятелство. Англичанинът вярва, че колкото по-ниско слиза главата на плода, толкова по-бързо това довежда до развиване на сериозните симптоми. И още: Джон споделя виждането си, че консумацията на нервна енергия е причина за повишаването на пулса и за появата на други характерни проявления на приближаваща опасност, а не натъртванията на меките части, въпреки че същите могат да допринесат за задълбочаване на симптоматиката. В текста си Бракстън разграничава два вида случая, при които се наблюдава затихване на болката, след като същата е била изключително силна. Oтделянето и познаването на тези разновидности една от друга, според него, са много важни за предоставяне на адекватна акушерска намеса. Първата разновидност е тази, при която матката изпада /след контракциите/ в състояние на покой, за да "генерира" енергия за следващо действие /контракция/ и осъществяване на родилния процес. В обратния случай - матката изпада в състояние на по-голяма активност, независимо от все още наблюдаваната интервалност при болките. В резултат, раждането се затруднява и не може да бъде осъществено без пречки.

В заключение може да се каже, че схващанията на Джон Бракстън Хикс в "On the condition of uterus in obstructed labour" съдействат много за разбиране на родилния процес.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: freeimages.com/Markus Knigge

Статията е част от историята на:

• История на Джон Бракстън Хикс